Директорът на ботаническите градини в София, Варна и Балчик и негови последователи възродиха вековна църква в село Косарка

април 18, 2023април 18, 2023 Дряново Борба БГ 0 коментара

Специалистът по ландшафтен дизайн д-р Красимир Косев поддържа 130-годишна къща в китното селище, млади семейства се заселват заради тишината и спокойствието

Д-р Красимир Косев, който е директор на университетските ботанически градини в София, Варна и Балчик, милее за родния си край и ревностно поддържа 130-годишна наследствена къща в дряновското село Косарка. Освен, че работи в Софийския университет, той преподава „Ландшафтен дизайн“ и „Приложение на декоративни растения“ в Аграрния университет в Пловдив. Доктор е по ботаника, магистър на Манчестърския университет и е единственият българин с диплома от кралските ботанически градини. Член е на европейския консорциум на ботаническите градини.
Родът му по бащина линия е от Косарка. Д-р Косев се грижи за селския имот, съхранил е и множество старинни снимки и вещи, принадлежали на няколко поколения. Ботаникът е подредил предмети от някогашния бит-диканя, сърпове, паламарки, работеща и днес веялка и др.
До входната врата е издигнал параклис на името на Св.Архангел Михаил.
„Този дом е граден от моя прадядо Христо Владовски, който е загинал през 1917 г. в междусъюзническата война. Преди това е бил два пъти в Америка на гурбет, заедно с хора от село Косарка. В рода ни се пази уникална снимка, която е запечатала как прадядо ми и негови съратници празнуват 1 май отвъд океана с бели ризи с папионки и вратовръзки, с навити ръкави, държат по халба бира, зад тях се вижда надпис: „Да живее 1 май“, споделя д-р Косев.
Прадядо му се завръща от Америка, за да участва в Балканската война, както много българи по онова време. С припечелените пари от гурбетчийството е построена къщата в Косарка.
„От него пазя като скъп спомен тефтерче с календарче на английски език. Фамилията ни е Косеви, но сме известни в родния край като Владовския род. Характерно за нашето селото е, че има къщи, разположени на групи една до друга и това са отделни родове“, обяснява д-р Красимир Косев.
Когато преди години пристигал, за да си нагледа имота и излизал на лов с местната дружинка, ловците от близките селища, го гледали особено, защото го мислели за софиянец.
„Когато разбраха, че съм от местния Владовски род, ме приеха като свой“, споделя известният ботаник.
Когато заговори за Косарка, веднага се разбира, че е запленен от родния край.
„Селото е разположено на уникално място, на около 300 метра надморска височина. В близост се намира връх Миньох, който се издига на около 500 метра надморска височина. Характерни за района са горите от габър, дъб, има и бял бор. Установих, че районът е богат на невероятно видово разнообразие, което открих в хербариума на дядо ми. Той е доказателство за сериозните знания, които са придобивали учениците по онова време“, подчертава д-р Косев.
Той изброява множество любопитни факти за Косарка. Пояснява, че старите улици в селото са стръмни, защото някогашните заселници са пестели пространство за сметка на обработваемата земя.
„Настоящата улица, на която е моята къща, някога е била част от дворовете. Старото и име е „Подкова“, защото започва от едната махала, прави завой пред моста и стига до другата махала наречена Петърчовото, а траекторията и наподобява подкова“, разказва радетелят на родната стряха.
По думите на д-р Косев в селото има две чешми като едната е до дере с каменни стъпала и вкопана в земята. Другата чешма е в местността Сръдока.
„Носи се мълва, че водата и е много хубава и с нея бързо увира боба“, смее се д-р Красимир Косев.
Селото днес е водоснабдено от язовир „Йовковци“. Косарка е със стратегическо разположение, защото е на 18 км.от Велико Търново, на 35 км.от Габрово, на 10 км.от Дряново, на 10 км.от Килифарево, на 25 км.от Арбанаси, на 28 км. от Трявна и на такова разстояние от архитектурния резерват Боженци. Наоколо има множество манастири и културно-исторически забележителности.
Д-р Красимир Косев се връща в спомените си и разказва, че в селото е имало зеленчукови градини и множество герани за напояване на бостаните.
„Хората отглеждаха зеленчуци като най-популярна беше баклата. Баба правеше изключително вкусна чорба с бакла, джанки и кисело мляко. Имаше и хубави лозя по южните склонове на връх Миньох, а между редовете вирееха черешови дървета.
За съжаление в селото вече никой не гледа домашни животни, както беше преди години. Дивечът пък навлезе в имотите. В къщи си имам язовец, в съседните дворове се промъкват лисици, чакали бродят по дерето. Това са законите на природата-когато хората отстъпват, дивият свят настъпва и си прави нови местообитания“, разкрива д-р Косев.
Ботаникът не крие, че през последните години той и негови съмишленици се надяват Господ да се върне в Косарка. В продължение на около 70 години духовността в селото била замряла. Затова той и негови съмишленици обединили сили и спасили местната църква „Св.Георги Победоносец“ от самосъбаряне.
Д-р Косев посочва, че голяма заслуга за това благородно дело има и отец Дмитрий Зографски. Църквата била разграбена и още преди десетилетия изчезнали иконите, откраднати били и двете камбани.
„Бях отчаян от вида на светинята. Над 60 години църквата е била затворена и се е рушала. Това, което намерихме захвърлено на пода бе епитрахила на последния свещеник, който е служил в храма. При набезите никой от крадците не докоснал златотъканата част от свещеническите одежди. Прибрахме го и го запазихме като реликва“, казва д-р Красимир Косев.
Така църквата била възстановена с лични средства на местните будители като отец Дмитрий Зографски организирал строителството, а след това и обзавел храма с олтар, икони, както и с необходимата църковна утвар. Великотърновският митрополит пък лично я осветил и от година божият дом посреща миряни.
„При тази церемония Владиката дава парче плат-антиминс и това означава, че този храм вече не е осквернен, а е действащ“, разяснява д-р Красимир Косев.
Самият той е ктитор и член на църковното настоятелство, но не иска да говори колко средства са вложени в ремонта на молитвения дом. В момента негов роднина държи ключа за храма и отваря, когато има посетители, които искат да влязат, да се помолят и да запалят свещ. Д-р Косев не пропуска да каже, че успехите за възраждането на църквата и на селото се дължат и на усилията на кметския наместник Димитър Велизаров, който е млад, но много сърцат човек и местните хора разчитат на него.
Реконструкцията на храма в Косарка не е единственият жест на специалистът по Ландшафтен дизайн. Преди време помогнал за възстановяването и на църквата „Въведение Богородично“ в Дряново, която също била в тежко състояние. Тогава бил член на УС на Асоциацията на производителите на декоративна растителност и от организацията дарили растителност за озеленяване на храмовете „Въведение Богородично“ и „Света Троица“ в Дряново.
„Аз си имам мисия и си я следвам. Участвал съм в построяването на параклис във Варна и на още един в ботаническата градина в Балчик. Той е единственият зелен параклис, защото е изцяло от растения-със зелени стени, зелен покрив, но има витражи и икони. Вече 15 години параклисът се обгрижва от енорийския свещеник отец Стратия. Удоволствието да даваш е огромно. Така се чувствам спокоен и удовлетворен. Сега идва ред на нелеката задача, а тя е как вярата да се върне при хората. Отец Дмитрий не случайно казва, че най-големия грях е атеизмът. Ние сме „празнични християни“, защото българите масово ходят на църква единствено на големи празници“, коментира набожният ботаник.
Голяма болка на д-р Красимир Косев и на негови съратници е триетажната сграда на читалището в Косарка, която е в плачевно състояние. Строена е през 1957 г. Читалището обаче не е действащо от години и отваря само по избори. Културната институция не е регистрирана по Закона за читалищата. Сградата обаче е с голям салон, със сцена, има дори гримьорни. Навремето там се е помещавала и богата библиотека, за която се грижел местен учител, който събрал историята и поминъка на Косарка в книга. Документалната творба така и не била издадена и си останала в ръкопис.
В селото няма и магазин. Всяка година обаче в Косарка организират празник в чест на Свети Архангел Михаил и правят курбан. Тогава селото се оживява, защото се стичат над 70-80 души дори и от околните селища. Двама свещеници извършват богослужение и говорят на хората за православната вяра.
Запитан какво означава името на селището, д-р Косев разкрива, че битуват различни версии за произхода на наименованието.
„Говори се, че това е родното място на войвода хусар. Друго предположение твърди, че името идва от земеделския инструмент „косер“, който представлява миниатюрен сърп за изрязване на останалите след жътвата житни класове. Според трети източници пък селото се казва така, защото навремето е имало много птици косери“, тълкува д-р Косев.
Той допълва, че в близост до Косарка се намират останките от древна крепост, която местните наричат Градище. Калето не е проучвано от археолози, но иманяри са го надупчили, за да търсят скрити съкровища.
Местните жители споделят, че няма престъпност и живеят много спокойно. Някои пътуват всеки ден до Велико Търново, Дряново, Габрово за работа, други са заети в сферата на информационните технологии и могат да правят кариера и от домовете си, трети са заложили на земеделие. Друга дейност, която процъфтява в околностите е свързана със строителство. Предприемачи изкупуват стари къщи, реновират ги и след това ги продават. Така в района напоследък се заселват млади семейства, които предпочитат да отглеждат децата си в Косарка далеч от шумните и запрашени градове. Привлечени са предимно от красивата природа, чистия въздух, от тишината и спокойствието. Находчиви стопани са вдигнали и къщи за гости, които целогодишно се посещават.
Преди години швейцарец възнамерявал да развива ферма за кози.
„Бях му предложил да организираме празник на козата, който да се превърне в традиционна проява. Предвиждаше се фестивалът да е на просторния площад, където да развеем байраци. В ловната дружинка имаме хора с частен бизнес за кетаринг, Щяхме да поканим и Община Дряново да се включи в организацията, а кметът да приветства хората. Можехме да организираме туроператори да изпратят автобуси с туристи. Възнамерявахме да разпънем щандове, където производители да представят свои млечни изделия и кулинарни специалитети. Дори бяхме набелязали и поляни, подходящи за паркинг. Но бизнесът на въпросния швейцарец не потръгна и всичко си остана на ниво идея“, разкрива д-р Косев.
Преди време в Косарка се бил заселил и колоритен американец със съпругата си в махала Петърчевото. Всяка година той организирал празнуване на 4 юли –Деня на независимостта на Америка като събирал цялото село. Чужденецът реставрирал сушилня за плодове, събирал децата и тренирали джогинг.
„Районът е интересен с много природни дадености и освен за туризъм и релакс, е подходящ и за пчелини и добиване на мед“, посочва д-р Красимир Косев.