Четири защитени зони и две защитени територии в община Дряново крият чудни природни красоти и уникални флора и фауна

В тези райони е забранено въвеждането на растителни видове, които не са местни, използването на минерални торове, търсене и добив на полезни изкопаеми, промяна на ландшафта и дори премахването на каменни огради

Общо четири защитени зони и две защитени територии има в пределите на община Дряново. Сред тях са Дряновска река, Дряновски манастир, Дряновска екопътека, Пещера „Бачо Киро“, районът около село Скалско, както и поречието на р.Янтра.
Дряновска река е защитена зона по директивата за местообитанията. Обявена е през 2007 г., в брой 21 на Държавен вестник. Заема площ от 187.62 хектара.Част от растителните и животински видове, които са предмет на опазване са алувиални гори с черна елша и планински ясен, панонски гори със бял и зимен дъб, известен като горун и обикновен габър, както и букови гори. Под закрила са широкоухи и дългокрили прилепи, видра, няколко вида нощник – остроух, голям, трицветен и др.

няколко вида бозайници подковонос – средиземноморски, южен, голям и малък лалугер, пъстър пор, жълтокоремна бумка. В специалните територии се срещат още няколко вида костенурки – обикновена блатна, шипобедрена и шипоопашата, голям гребенест тритон. В реките се срещат черна мряна, балканска кротушка, европейска горчивка, бисерна мида, алпийска розалия, ивичест теодоксус.
„Дряновският манастир „Св. Архангел Михаил“ е и защитена зона, и защитена територия. Местността е под закрилата на закона още от 1973 г. Обхваща 311.14 хектара, като целта е опазване на характерните гори в този район“, споделят специалисти от РИОСВ-Велико Търново.
Еколозите допълват, че по протежението на Дряновската екопътека са забранени сечта, освен санитарна и ландшафтна, пашата на добитък, откриването на кариери, къртене на камъни, вадене на пясък и други инертни материали, както и изхвърлянето на каквито и да е отпадъци.
Разрешени са обаче разходките по двете екопътеки.

„Дряновската екопътека“ е лесна и бърза, извежда върху скалния масив Боруна, който е на юг от манастирския храм. Можете да се тръгне по широката пътека край реката, стига се до Сини вир и там изкачването е по желязна стълба“, информират планинари от Дряново.
От там по пътеката, по пътеката се преминава по трите панормни тераси с удивителни гледки към манастира и каньоните, включително „Пейката на любовта“, и се слиза при пещерата „Бачо Киро“. Интерес представлява забележителния каньон на река Андъка.

„Екопътека „Via Ferrata“ пък започва при главния вход на манастира и стига до скалния масив Стринава, който е на изток от храма. Познава се по забития дървен кръст. Следва изкачване по стълби встрани от входа, пресича се железопътната линия и се поема по пътеката, която е маркирана с бяло и зелено“, съветват още запознати с приказния маршрут.
Като археологически обект пещера „Бачо Киро“ е от световна значимост, защото в нея са открити едни от най-старите следи от разумни хора (хомо сапиенс) в Европа. Но освен това пещерата е много ценна и като интересен природен обект. Това е причината през 1963 г. да бъде обявена за защитена територия в категория Природна забележителност. Площта ѝ е 0.5 хектара.
„В пещерата е забранено събирането на камъни, чупенето и замърсяването на образуванията, драскането по стените, влизането с димящи осветителни тела и т.н.“, предупреждават природозащитници.

В регистъра на защитените обекти е и районът около село Скалско, което е само на 8 километра от Дряново.
Селището е разположило удобно в подножието на величествени и смайващо красиви скали. То дава името на една от най-новите защитени зони в България, която е с територия от 2 192.3 хектара и обхваща земи от дряновските села Скалско и Янтра, както и от габровските- Гръблевци, Здравковец, Кози рог, Лесичарка и Мичковци. Към тази територия се причисляват и севлиевските села Ловнидол и Търхово.

В причудливата местност е прокарана екопътека с маршрут „Скалско-Чумашката скала-Иглика“. От върха на скалите се организират тандемни полети с парапланер.
„През територията на община Дряново минават три реки – Дряновска, Андъка и Янтра. През юли 2016 г. площ от 12 899.88 хектара придоби статут на защитена, за да бъдат запазени природните местообитания по поречието на р.Янтра. Земи от общо десет общини влязоха в тази зона, като от Дряново са включени селата Гостилица, Каломен, Скалско, Славейково, Чуково и Янтра.

В този район се забранява въвеждането на растителни видове, които не са местни, използването на минерални торове, движението на моторни превозни средства извън съществуващите пътища, промяна на ландшафта, дори премахването на каменни огради, търсене и добив на полезни изкопаеми, усвояване на повече от 30% от средногодишния отток на реката и притоците ѝ за ВЕЦ и др.“, изброяват от екоинспекцията във Велико Търново.

Веселина АНГЕЛОВА