ВодещиОбщество

Семейство IT-специалисти провеждат обучение по роботика за деца

Мария и Венцеслав Маринови създали първия Клуб по роботика „MyBot“, в който преподават основите на програмиране и роботика по авторска методика

Младо семейство IT-специалисти обучават деца по роботика в Дряново. Още със старта на начинанието, то привлякло вниманието на десетки родители и деца. Венцеслав Маринов е родом от града на майстор Колю Фичето, но почти 20 години живял в София. От над 10 години се занимава с програмиране. Работи за големи компании и има богат опит в IT сферата.
През юни миналата година той и семейството му напуснали столицата и се преместили да живеят в Дряново. Съпругата му Мария от 2017 г. също работи в IT бранша като в момента се занимава със софтуерно тестване.
Двамата специалисти развиват професионална дейност от разстояние, което им дава повече свободно време. Венцеслав и Мария се замислили от какво имат нужда съвременните деца в малкото градче.
„Оказа се, че в Дряново има много умни, талантливи и любознателни деца и така се роди идеята да им предложим занимания с образователни роботи. В началото на тази година създадохме единствения в Дряново Клуб по роботика „MyBot“. Възрастовата група, към която се насочихме е от 4 до 11 години с тенденция да привличаме и по-големи ученици“, сподели Мария Маринова.
Двамата предприемачи допълват, че в момента обучават 25 деца. Няма ограничения в капацитета, дори имат готовност да осигурят и повече роботи за заниманията. Не връщат деца и са гъвкави като залагат най-вече на качественото обучение.
„Основното, което предлагаме в клуба е STEM-обучение. Освен това възнамеряваме да заложим и на STEAM-обучение, в което ще включим и арт дейности. Така заедно с изкуството, подходът ще е много по-широкообхватен, защото децата са много различни едно от друго. Целта ни е да достигнем до всяко едно от тях и да събудим интерес към роботиката. Фокусът не са самите роботи, а многото разнообразни занимания, чрез които подрастващите се учат на математика, на логика, развиват алгоритмично и пространвено мислене, както и способност бързо да възприемат инструкции и да предлагат алтернативни решения. При по-големите деца внедряваме основи на програмирането като на по-късен етап могат да доразвият тези знания, за което имаме планове. Възпитаниците ни ясно заявяват желание да вникнат в детайли и търсят информацията какво стои зад управлението на робота“, разясняват Мария и Венцеслав.
Находчивите съпрузи уточняват, че всички деца имат устройства и това е един масов проблем. Затова ненапразно са включили безекранно обучение до 11-годишна възраст. Технологиите имат своята позитивна страна и разумното им използване следва да е основният принцип, когато става дума за деца.
„Желанието ни е да покажем на всички, че е възможно да преподаваме и използваме високотехнологични ресурси, без самите екрани до определен етап. Стремим се да научим подрастващите на логика, на критично мислене и креативност, както и да си задават въпроса: „Какво стои зад тази игра?“, коментират Маринови.
Това съветват и собствените си деца-момче на 8 г. и момиче на 6 г. – играейки дадена игра, да се опитват да разберат как е създадена тя, какъв е алгоритъмът, който задвижва картинките, каква е логиката за функционирането ѝ.
Амбицията им е да превърнат децата от потребители в хора, които мислят, изучават дадено устройство и търсят начин да погледнат от другата страна на видимото.
„Не казваме, че всички деца, които посещават клуба трябва да станат IT-специалисти. Но заниманията им дават много широк набор от познания, които могат да се доразвият. Децата ни, например, имат засилен интерес в отделни сфери. Дъщеря ни се възхищава повече на визуалните ефекти, на образите, а синът ни се впечатлява от роботи, с които може да се разговаря“, разказват Мария и Венцеслав. Те изтъкват, че при тях форматът на обучение е много по-различен, защото е по-гъвкав. Принципът е да накарат възпитаниците си сами да поискат да получат повече умения и това се случва. „Любопитството и жаждата за знания у децата е неограничено“, посочва Мария.
Венцеслав разяснява, че в момента в обучението използват т.нар. KUBO роботи, които са проектирани по много специфичен начин. Това са интерактивни роботи, които могат да бъдат програмирани така, че да реагират по определен начин, но се дава възможност и за алтернативен подход.
„Например ако детето иска да придвижи робота от точка А до точка В, може да го направи по много различни начини. Обучаемият задава траекторията на устройството откъде да мине, определя какви действия да извърши и колко бързо да се придвижи. Освен това тези роботи могат и да смятат и то с доста големи цифри. Правили сме много изчисления с тях, дори и с милиони. И това е голям плюс в математическото обучение на децата“, категоричен е Венцеслав Маринов.
Според съпругата му макар този робот да има вид на детска играчка и е ориентиран към възрастова група от 4 до 11 години, той има много възможности.
„Разполагаме с множество материали, чрез които създаваме собствената си методика на обучение. Чрез нея се залагат основите на програмиране и на по-късен етап на инженерната роботика. Това дава възможност за натрупване на познания по разнообразни начини, които да съответстват на отделните възрасти и са съобразени с възможностите“, информира Мария.
Създателите на Клуба по роботика „MyBot“ са удовлетворени, че дори и в почивките, децата показват, че са заинтригувани от заниманията и искат да пробват и нови функции и възможности на KUBO робота.
Венцеслав е категоричен, че чрез робота децата много по-лесно осмислят идеята на програмирането.
„Когато говорим за програмиране без екрани в ранната 7-8-годишна възраст, при прилагане на този метод на обучение, учениците виждат веднага резултата. Защото когато се каже „програмиране“, много хора си представят дълъг код, написан през клавиатурата, което налага да се види на екрана какво е зададено и как това работи. А в случая малките курсисти на момента разбират дали са направили грешка, къде е тя и как може да се отстрани“, обясняват още двамата програмисти.
Мария Маринова подчертава, че в обучението, което провеждат приветстват грешките, защото това е изключително важна част от трупането на знания. Убедена е, че когато грешката се осмисли, детето разбира защо е допусната, то тогава се изгражда стратегия как тя да бъде отстранена.
„Така анализираме всеки резултат, дори и да е грешен, защото това помага на по-късен етап тези пропуски да бъдат избегнати. Наблягаме на такъв подход, защото има много сериозен натиск върху децата да не грешат, да имат високи оценки, да са перфектни. Думата „провал“ за тях е плашеща, защото поражда страхове и блокира креативността. А тенденцията е занапред креативното мислене да бъде все по-високо оценявано“, посочва Мария Маринова.
Двамата IT-специалисти не крият, че имат доста сериозни бъдещи планове. Искат да предложат още по-високо ниво на този вид обучение. Възнамеряват да надграждат знанията, които децата получават в клуба и в училище като занапред ще включат и друг вид роботи, които се програмират с различни програмни езици.
Амбицията на двамата IT-експерти е да разширят и развият дейността и в Габрово и Велико Търново, а възпитаниците им да усвоят знания, чрез които един ден сами да могат да създават роботи.
Семейство Маринови планират да внедрят и занимания с дронове, което е било предмет на дипломната работа на Венцеслав. При тях също се пише на програмен език, задават се команди за управление на устройството.
„Ще заложим първоначално на дронове, които са масово достъпни. Напоследък усилено се работи по усъвършенстване на дронове, които транспортират стоки и товари, както и такива, които вече се използват и в селското стопанство, медицината и други. Стремим се обаче да сме балансирани. Наясно сме какви са възможностите на един дрон, но и преценяваме до колко можем да го използваме в обучението, което провеждаме“, признават Мария и Венцислав.
Маринови уточняват, че Клубът по роботика „MyBot“ е към Народното читалище „Дряновска пробуда-2008“. Клубът и културната институция имат ползотворно сътрудничество и дори разработват съвместни проекти, които ще реализират в бъдеще.

Веселина АНГЕЛОВА
снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *