Наследникът на майстор Колю Фичето – генерал Иван Фичев, има значителен принос в разработването на военно-оперативния план за войната с Османската империя. Това разказва Апостол Матев, уредник в Историческия музей в Дряново.

„Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново, където 30 години по-рано се мести неговият дядо – Никола Иванов Фичев (Колю Фичето). Ранното си образование започва в родния си град, където учи при известните педагози даскал Георги, даскал Петър, Цани Гичев и Ангел Границки. След това той продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово, а сетне за кратко и в Робърт колеж в Цариград, който не успява да завърши, тъй като през 1877 г. му се налага да се завърне в родината за погребението на баща си. През същата година, едва 17-годишен, Иван Фичев постъпва като доброволец в 8-ма опълченска дружина. Благодарение на полученото добро образование той е изтеглен от дружината и назначен за преводач на габровския окръжен управител, впоследствие и на търновския такъв, където работи до 1880 г., след което постъпва като юнкер във Военната академия в София.

Завършва обучението си през 1882 г. и е произведен в чин подпоручик (б.а.младши лейтенант)“, споделя Апостол Матев.
Той допълва, че няколко дни преди Съединението Иван Фичев е произведен в чин поручик и след обявяването на война от страна на Сърбия, той е изпратен в Северния отряд, където е назначен за командир на 2-ра рота от 5-та дружина на Пети пехотен дунавски полк, с който участва в защитата на Видин от 12-ти до 16-ти ноември 1885 г. След войната Фичев е редактор на първия български военен вестник „Народна Защита”. През 1887 г. взема участие в потушаването на офицерския бунт в Русе – дело на емигриралите в Румъния проруски офицери, организирали преврата срещу княз Александър I Батенберг в предходната година. След успешното потушаване на бунта е произведен в чин капитан.
В междувоенния период Иван Фичев продължава своето обучение, като през 1891 г. завършва висшата военна школа „Scuola di Guerra” в Италия, а през 1898/99 г. и академия в Торино, в която са получили военно образование и много други български офицери.

До 1910 г. кариерата му преминава през командването на Шести пехотен търновски полк, Първа пехотна софийска дивизия, Втора пехотна тракийска дивизия, след която служба

е произведен в чин генерал-майор, а на 23 март 1910 г. е назначен за началник на Генералния щаб на Българската армия

На 22 септември 1912 г. с Указ № 1 е назначен за началник на Генералния щаб на Действащата армия, на който пост служи през двете Балкански войни. Военно-оперативният план за войната с Османската империя се осъществява с голяма точност и прецизност, но за съжаление твърде за кратко. Последвалата Междусъюзническа война лишава страната от извоюваните малко по-рано територии.

„След Балканските войни ген. Фичев продължава да е началник на Генералния щаб на армията, а на 14 септември 1914 г.

е назначен за военен министър в третия кабинет на Васил Радославов.

В атентата от февруари 1915 г. в градското казино в София загива неговата дъщеря Мара Фичева, а не след дълго ген. Фичев се оттегля от министерския пост (юли 1915 г.), както и от армията (17 август 1915 г.) с чин генерал-лейтенант. В годините до смъртта си той се занимава с историографска дейност. Умира на 18 ноември 1931 г. в София.

Погребан е в старопрестолния град, в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена”, построена от неговия дядо Никола Фичев.

За цялостната си служба на Отечеството е награден с военния орден „За храброст” II степен, орден „Св. Александър” II и IV степен без мечове, орден „За военна заслуга” I и III степен и сребърен медал „За наука и изкуство”, подчертава Апостол Матев.

Веселина АНГЕЛОВА
Снимките са предоставени на Историческия музей в Дряново от един от наследниците на Фичевия род – Константин Фичев.