ВодещиРепортажи

Ценни експонати-казашка шашка от 1838 година на опълченеца Досьо Стойнов, медали, късо и дългоцевно оръжие в оригинална изложба в Дряново

Над 150 мъже от Дряново са участвали в българското опълчение

Признателните дряновци пазят спомена за своите деди и всяка година много от тях празнуваха Трети март на връх Шипка, където дряновските опълченци са воювали героично в кръвопролитните боеве.В паметните събития на Руско-турската освободителната война от 1877- 1878 година, дейно участие вземат стотици храбри мъже от Дряново и Габрово. Те се включват в опълченските дружини, които воюват в едни от най-кръвопролитните сражения на Шипка, Шейново, край Плевен и Стара Загора. В Историческия музей в Дряново има постоянна експозиция, изложена в Дряновския манастир, посветена на дряновските опълченци.
„В българското опълчение се записват почти 150 мъже от Дряново. Голяма част от тях са в 10-та опълченска дружина. Някои са оцелели в боевете, а в нашата експозиция има лични вещи, медали, с които са удостоени за военни заслуги в знак на признателност“, разказва екскурзоводът Диана Димитрова.
Дряновци оказват логистика, техническа помощ и осигуряват продоволствия на руските войски. През зимата на 1877 – 1878 година градът е превърнат в полева болница, където се лекуват ранени и заболели от тиф войници и офицери.
„В Дряново се настаняват руски военни части, първи в града влиза 30-ти Казашки Донски полк. Преминава Предният отряд на генерал Гурко, като в Дряново се установяват военни части, които са в резерв. Дряново започва да се занимава с продоволствия и интенданство , мъжете се включват с информация за пътищата в региона, започват да се включват с подпомагане на войските. В Дряново след август на 1877 г. се установява руска военна полева болница. Габрово трудно поема всички руски войници, офицери и опълченци, и се налага в централното класно училище да се създаде временна руска полева болница. През зимата на 1877 – 78 година броят на ранените, на пострадалите от тиф, и на тези, които са измръзнали е внушителен. Самия град е превърнат в град-болница, освен в полева болница, която съществува по документи до 1879 година, и в много частни къщи са лекували ранени“, разкрива Диана Димитрова.
По повод 145- та годишнина от Освобождението съвместна инициатива на историческите музеи в Дряново и Габрово представя оригинална изложба на въоръжението през войната.
„Оръжията, които експонираме, са от фондовете на Регионален исторически музей – Габрово и Историческия музей в Дряново и са събирани през годините. Държавата се е грижила преди 89- та година за попълване на фондовете и сме наследили ценни екземпляри“, посочват от културната институция в Дряново.
„Експозицията включва късо и дългоцевно оръжие, както и ръчно изработено, представително за тюфекчийството“, уточнява Апостол Матев, уредник в музея.
По думите му опълченските дружини били въоръжени с френските пушки „Шаспо“, които обаче се оказват неефективни и бързо се амортизирали в боевете.
„Опълченските дружини от 1-ва до 6-та, са били въоръжени с френските пушки „Шаспо“, трофейни от Френско- пруската война, като са били закупени около 20 000 броя от руснаците.
„Опълченските дружини от първа до 6-та дружини са въоръжени с френските пушки „Шаспо“. Самите оръжия са много неефективни, несполучливи и бързо се чупят. В боевете на Шипка патроните са били хартиени и от влагата се скапват. И тогава в употреба влиза дългият ятагановиден щик, който е използван през Балканските войни с тактиката „Атака на нож“, коментира Апостол Матев.
От въоръжението на Руската имперска армия експозицията представя екземпляри на огнестрелно и хладно оръжие- пушки „Бердана- 2“, системата „Крънка“, револвер „Смит и Уесън“, къси мечове, тип „Тесак“, кавалерийски саби, казашка шашка и др.
Руската имперска армия е била въоръжена с различни системи , но сме представили „Бердана“, образец втори, разбира се, системата Крънка – широко разпространена система, която представлява преработена система преднопълнеща се, от Кримската война. Чешкият оръжейник Силвестър Крънка е нает да преработи тази система от старите преднопълнещи се пушки от Кримската война. Като хладно оръжие представяме различни видове саби- пехотни, кавалерийски“, обясняват музейните уредници.
Армията на Османската империя била въоръжена с модерни английски и американски огнестрелни оръжия.
„Системата „Хенри-Мартини“, с която е въоръжена турската редовна армия, е по-добра като балистика от „Бердана – 2″, но по същество са еквивалентни“, казва Апостол Матев.
В изложбата може да се види много ценен експонат и реликва – казашка шашка, произведена през 1838 година, която е принадлежала на опълченеца Досьо Стойнов. Известно е, че шашката е участвала и в Априлското въстание, по-точно в четата на Христо Ботев, тъй като Стойнов е бил ботев четник, след което воюва като опълченец в боевете на Шипка.
В експозицията са изложени и четири медала- един български и три руски, единият от които е за приключване на войната- 19 февруари 1878 година, както е медал за заслуги и усърдие, връчен на Димитър Хаджистанчев, който осигурявал продоволствия на руската армия. Българският медал пък бил връчен на опълченеца Минчо Празников- дядо на известния наш синоптик.

Веселина АНГЕЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *