ВодещиОбщество

Историческият музей в Дряново представи спомени от 30-40-те години на ХХ век за красивата природа и поминъка на града

Историческият музей в Дряново представя откъси от два кратки спомена за града, написани в края на 30-те–началото на 40-те години на ХХ век.  Те разказват за красивата му природа и поминъка на неговите жители. Те са пример за запазената връзка с него на отдавна напуснали го жители, които продължават да се вълнуват за неговия просперитет и бъдеще.
Първият материал е от българския политик и министър Стойчо Стефанов Мошанов, който е роден в Дряново на 25 май 1892 г. Той е отпечатан в брошурата: „Гр. Дряново като курорт“, която издава Дряновското културно дружество „Роден край“ в София през 1937 г. Ст. Мошанов рекламира града, „за да можем ние българите да започнем да опознаваме страната си“. Това споделя Стефана Вълчева, уредник в музея.
„Дряновчани, – твърди Мошанов, Ви приятелски предупреждават, че в техния град не ще намерите пищни развлечения, нито шумни празненства. Дряново е място за отдих и почивка.
Свеж балкански въздух, умерен климат, изобилна балканска вода, доведена чрез модерно водоснабдяване във всяка къща, липса на прах (целия град е павиран), електрическо осветление, пълна нощна тишина – това са предимствата на нашия град. Той предлага гостоприемството си на страдащите от уморени нерви и слаботелесните.
Ако Ви налегне скука, отбийте се на сенчестата тераса на някое кафене, вслушайте се в разговорите, за да се посмеете от сърце на Дряновския незлоблив хумор. Там също ще намерите партньор за всички видове игри. Реномето на Дряновските играчи на бридж е известно.“
„Другият спомен е от Никола П. Иванчев, търговец-индустриалец от гара Каспичан, който двадесетгодишен напуска родния си „мил кът“ в 1912 г. Кратките сведения са написани в 1942 г. Те са озаглавени: „Дряново, някога, като търговски и занаятчийски град“ и са изпратени на редактора на в. „Дряновски глас“ Никола Бошнаков.
„Започвам,- споделя Н. Иванчев, от нашата махала Гилей, почвайки от градската градина, която беше най-обичното място за разходки на всички. Там имаше хубава бирария. Съдържателят ѝ беше бай Стефан Гайдарджиев (Ставри), първомайстор обущар.Под градската градина, отвъд реката беше голямата Хаджистанева салхана. Къде са сега Хаджистаневи с Никола Хаджиненов, Хаджигенчеви, Бочуковеца и работливите касапи: Пенчо Иванчоолу, дядо Кольо Крусев, Ганчо Булката, Димитър Туркинчевски, Косьо Йотов, дядо Стоян Катранджиев… Какви пастърми и суджуци се правеха там, личеше от големите търговци, които идваха от далечни краища, за да ги купуват.Все тогава по Гилей имаше доста търговци и занаятчии. Почвайки от градината на Ганчо Падарев идва бакалничката на Доньо Рудев, бояджийницата на Генчо Бояджиев, прочутата кръчма на Марчовски, тази на Скендера, ковачите, които денонощно оглушаваха махалата с чуковете си… Следваха магазините на Ради Хадживеличков, на Газуркови, на Карамихови, брашнарницата на дядо Ганчо Сокеров, хана на Баръмови, занаятчиите: Станчо Марчовски с хубавите кожуси, дядо Христо Бърнев, Ставри Ганчовски, Марко Дупелинов, Върбан Рашков, дядо Пею с Н. Тананов, Влайкови, Генчо Шумелов, лимонадената фабрика на Тулешкови. Дядо Янко Везирев със синовете си от ранни зори почваха да коват и изливат златни и сребърни пръстени, обици и чапрази“, разкрива Стефана Вълчева.
Музейният уредник изнася факти и за магазина на дядо Нено Генев и сина му Георги, в който се намирал от птичка мляко и още по-интересния магазин на дядо Стойчо Мушанов със стоки, произхождащи от чужбина.
„Къде са тогавашните манифактуристи Върбан Хаджигенчев, Лунгови, Кротев, Марев, Тропчеви, Койчеви, Стрикуров, обущарниците на Тананови, с десетина калфи, които по цял ден огласяха махалата с песните си, печатницата и книжарницата на Боби Лафчиев, големите колониални магазини на дядо Цочо Недков, на Бургуджиев-Празников, на Хаджигенчеви, на Бочуковски, на Пенчо Георгев, железарския магазин на бай Рачо Пашов, мезетата и закуските с хубавите вина на Губерков и Попянков?
Кой ще забрави колко много грозде се береше от дряновските лозя, пръснати по Манга, Ветите лозя, Манастира и другаде… Че как няма да тъжим за Дряново като не се забравят Бряста, Бърдото, Припека, Рамадана, Ралеица, Чуката, Геровата курия, мостовете, Манга, Кацата, Букака, Усоето, Братаница, Чехларската чешма и други мили места…“, споделя разказите Стефана Вълчева.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Исторически музей-Дряново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *