ВодещиРепортажи

Маноя пази тайни от римско време

​​​​​35-годишният кметски наместник Димитър Велизаров е горд, че селото е с видеонаблюдение и интернет, църквата е реновирана, но болката му е сградата на читалището

Димитър Велизаров е един от най-младите и сърцати кметове в община Дряново. 35-годишният управник по образование, придобито в България, е счетоводител, но е и инженер по автомобилна електроника и механизация, като тази специалност завършил в Германия.


Да стане кмет не му било самоцел. Когато Трифон Панчев заел кметския пост в Община Дряново, потърсил млади, образовани и амбициозни хора, които да привлече в екипа си и те да управляват населените места в общината. Предложил на Велизаров нелеката отговорност да е кметски наместник. Така днес младият мъж е начело на три села – Маноя, Соколово и Косарка.
Казва, че във времена на кризи се управлява с много компромиси.
„Такива се правят във всички аспекти – като се започне от комуникацията с хората и се стигне до превръщането на селищата в приятно място за живеене и отдих. И трите села са кметски наместничества и не разполагат със собствен бюджет. Реално решенията, които вземам в интерес на местните хора, зависят от Община Дряново. Имам големи желания, идеи, но всичко опира да финансиране, а то е ограничено. Въпреки това добрите ни намерения се осъществяват, макар и бавно, благодарение на добрите взаимоотношения с общинското ръководство и разбирането на кмета Трифон Панчев“, обяснява Димитър Велизаров.
Признава, че списъкът с проблеми, които „плачат“ за решаване, е дълъг и затова се действа по най-належащото.
В село Маноя постоянно пребивават около 65 жители с постоянен адрес. Много други пък са приходящи и лятото населението се увеличава двойно.


През последните 2-3 години в китното селище е имало много къщи за продан, но сега всички имоти са изкупени.
Неотдавна е била изградена площадка за отдих от около 40 кв.м., която е в източния край на селото. Направена е по програма ПУДООС и съфинансиране от Община Дряново. В къта за релакс са поставени 4 маси с пейки, паркова част и саморасла елха, която е вградена в самата площадка. Инсталирано е и атрактивно осветление, което е подвързано към уличната инсталация, и когато светнат лампите нощем, грейва и елхата.
Най-голямата му болка е сградата на читалището. Културната институция не функционира от 70-те години на XX век. Разполага обаче с много хубава сграда, в която се помещава кметството, но и тя се нуждае от реновиране.
„Постройката е изключително функционална и има много потенциал. Преди около 3 години правихме разчети какво ще струва реновирането и по старите цени се оказа, че са необходими десетки хиляди левове. Сега сумата ще е двойно по-голяма. Трябва да се смени дограмата, важно е салонът да се обнови, сцената е изгнила и неизползваема и трябва да бъде възстановена изцяло. Първото, което направихме с кмета Трифон Панчев, е, че ремонтирахме покрива на сградата и кметския кабинет“, споделя Велизаров.
Този проблем не дава мира на кмета, защото така селото ще разполага със зала, в която да се правят сбирки, събрания, чествани и др.
„В салона на читалището сме поставили тенис маса и децата и местните хора могат да практикуват този спорт. Нямаме и магазин в селото. Добре е, че сме близо до градовете Дряново, Велико Търново, Килифарево и хората си пазаруват от там. По-възрастните разчитат на своите близки, но и аз реагирам, когато ме помолят и им купувам хранителни продукти, лекарства и др. необходими стоки“, обяснява Димитър Велизаров.
Още в началото на мандата му в Маноя било изградено цялостно видеонаблюдение. Местните жители събрали средства и фирма изпълнител изградила системата от 5 камери в ключови локации. Всеки един жител чрез телефона си по всяко време може да наблюдава какво се случва в селото и около имота му. Освен това селото има оптичен интернет и дигитална телевизия. В Маноя има релейна станция и има възможност със съвременните комуникации да бъде захранено и близкото село Косарка, но засега няма проявено желание от местното население.
Младият управник е горд, че църквите в Маноя и Косарка са реновирани и са действащи.
„Успяхме да ремонтираме двата храма заедно с отец Димитрий Зографски, който извършва богослужения в тях“, разкрива Димитър Велизаров.


Индустрия в Маноя към момента няма. Преди години имало мандра, но от над 10 години предприятието не функционира. Неизползваема е и базата на създадената козеферма край съседното село Косарка. Това трябвало да е стопанство, съответстващо на европейските стандарти за производство на козе мляко, съобразено с природните дадености на района и опазваща в максимална степен екосистемите.
Намерението на „БГС“ ЕООД, с основно швейцарско участие бе, да изгради комплекс за отглеждане на млечни кози от породата „кафява алпийска“, а инвестицията в биоживотновъдството възлизаше на близо 1 милион евро. С изграждането на козефермата и закупуването на оборудване към нея ще се произвежда значително по обем и качество козе мляко, в допълнение ще се развива развъдно-селективна дейност на порода кози, създадена в областта Савоя, която се намира във Френската част на Алпите. Инвестицията трябваше да осигури и значителен брой работни места в дългосрочен план, но в момента в стопанството няма животни.
В Маноя има две къщи за гости, в Косарка и в Соколово функционират по една. Селищата привличат туристи, защото са чисти, тихи, сгушени сред приказна природа и са в близост до исторически забележителности в Габрово, Трявна, Дряново, Велико Търново.


Край Маноя има следи от римско време. Останки от крепостта Градището се намират на хълм североизточно от Маноя. В близост минава стар калдъръмен път от римско време, свързващ Дебелец, Маноя и Килифарево.

На около километър западно от крепост Градището има пряка видимост към хълма Кулата с останки от крепост. Според старо предание двете крепости били свързани с въздушен мост. Над дълбокото дере около чешма Миньох вероятно е имало висящ мост.
Хълмът Градището е плътно обрасъл с гора, обкръжена в подножието му от гъсталак от храсти. На билото му си личат запазени каменни основи на древно селище римска крепост, а по-късно българска.
В района са намерени гривни, пръстени, мъниста, медни съдове, медни и сребърни монети, които местното население нарича костадинки. Това е народно название на византийски и български монети от XII-XIV век с корубеста форма, сечени от злато, електрон, което е бяло злато – смес от злато и сребро, както и от сребро и билон, представляващ сребърна сплав с голямо количество мед. Върху някои от откритите монети от едната страна е изобразена човешка глава, а върху обратната страна – императорът Константин Велики на трон.
В подножието на хълма е открит кладенец, затрупан с камъни, и гробища. Хората били погребани с главите на запад, обърнати към земята.
В подножието на хълма Градището имало голям камък, който закривал пещера – таен вход, който водел към върха.
На Градището не са правени археологически проучвания. За древния град съществуват само легенди. Древно предание разказва, че на това място се е намирал градът на двама братя гърци. През 624 г. по неизвестни причини избухнал пожар, който разрушил селището. Двамата братя се разделили- единият отишъл в село Паскалевец, а другият, на име Албанасий, основал село Арбанаси.
По време на турското робство на хълма живеели около 70 души българи, които пасели стада от кози и магарета.
Останките от крепост Кулата пък са северно от Маноя. Към мястото има пряка видимост и от крепост Градището.
Според местните предания на това място се издигала римска наблюдателна кула. Намерени са остатъци от тухли и други керамични материали и две златни монети.


Друга легенда разказва, че там е била заровена млада девойка, окичена със златни украшения, и златен стан, на който тя тъчала.
По думите на възрастни жители на Маноя в този район е имало вила на цар Константин и царица Елена. Доказателство за това били намерените сребърни монети – споменатите вече „костадинки“.
Съществува и твърдение, че хълмът е бил издигнат от местното население, което пренасяло пръстта с тагарчета, представляващи съдове във вид на голямо кръгло сито. От западната страна на хълма имало вход на пещера, в която било скрито златно съкровище. Турците копали там, докато открили входа на пещерата, влезли в нея и намерили имането. Неочаквано вратата се отворила, турците се изплашили, оставили златото и избягали. Започнала буря, която затворила вратата и затрупала входа на пещерата.
Някои от местните жители считат, че хълмът Кулата и големите каменни блокове на върха му не са плод на непосилен човешки труд, а са дело на природата.
Ако в тихо време човек долепи ухо до земята на самия връх, ще чуе слаб подземен тътен. Предполага се, че шумът е предизвикан от подземни води.
На около 1,5 км на изток от селото се простира местността Новите лозя, в която са намерени остатъци от глинени съдове и пещи. Вероятно там се е намирала римска грънчарска работилница.


„За съжаление калето е обрасло с храсти и е трудно проходимо. С кмета на село Ганчовец обмисляхме да се обособи туристически маршрут по стария римски път, като се тръгне от Ганчовец, с изкачване до върха на хълма Миньох . Решил съм лично да финансирам реализирането на едно мое желание и на върха на Миньох да се обособи парков кът с маса и няколко пейки. Мястото е изключително красиво, а от върха се разкрива невероятна панорама“, споделя Велизаров.
На 3,5 км от Маноя има минерален извор, каптиран през 1928 г. по инициатива на ученици от Дебелец. През 1930 г. е направен анализ на водата. Тя съдържа 18 минерала, притежава ценни лечебни свойства, лекува стомашни, бъбречни и жлъчни заболявания. Дебитът на минералната вода е 3,6 л за 6 минути. През 60-те години на миналия век до минералния извор е бил построен малък заслон с пещ за ловците и туристите и колиба за пазач, който да охранява чешмата през летния сезон. Достъпът до извора днес обаче е почти невъзможен.


Разтропаният кмет е категоричен, че Маноя е изключително благоприятно място както за отдих, така и за постоянно местожителство, дори и за млади семейства, които да отглеждат децата си тук.
„Бил съм къде ли не по света, живял съм зад граница, но се завърнах. Много хора ми казват: „Ти, с това образование, можеш да живееш, където си пожелаеш в чужбина, а си се върнал на село“. Живеем в 21 век и всеки може да работи от разстояние“, категоричен е Велизаров.
Не крие, че има много интереси и хобита, но заради кметските ангажименти не му остава много време да ги практикува. Обича екстремни спортове – бънджи, парашутизъм, мотоспорт.

Веселина АНГЕЛОВА
снимки-личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *