Дряново има значителен принос за издигането на Паметника на свободата на връх Шипка

февруари 23, 2023февруари 23, 2023 Дряново Борба БГ 0 коментара

Паметникът на Шипка е едно от най-посещаваните и емблематични места в страната. Всяка година навръх 3-ти март там се провеждат националните чествания по повод Освобождението на България. За издигането на величествения паметник, Дряново има значителен принос.
Над 100 000 души се стекли на 26 август 1934 г. на връх Св. Никола, известен като Шипка, които станали свидетели на един от най-емоционалните и тържествени моменти в следосвобожденската история на България – откриването на Паметника на свободата.
Идеята за построяването на такъв внушителен монумент е дадена още по време на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Същинският строеж обаче започва чак през 1926 г. Проектът е изработен и ръководен от инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов.
За главен майстор е назначен Илия Мъглов, роден през 1891 г. в дряновското село Драгойча. В работата се включват и другите мъже от семейството – баща му Пеню и братята Пейо и Минчо, а доста от работниците са също от дряновско. Поредно доказателство и признание за знаменитите дряновски строители.
„Началото на интензивното строителство е през май 1927 г. Прави се изкопът за основите, излива се първата железобетонна плоча, иззиждат се стените на костницата и мавзолея. Строежът спира до главния корниз на паметника. Един от най-важните и трудни етапи е завършен, но мнозина от работниците се разболяват при изключително тежките условия на върха. Тогава Илия Мъглов се принуждава да се откаже от най-значимия строеж в своя живот“, разказват историци.
Изследователите допълват, че отговорната работа поема друг майстор, който също е свързан с Дряново. Това е Пеню Атанасов Колев – Бомбето, който е роден в търговищкото село Дралфа, но неговите родители са от Дряново, като баща му е имал честта да се учи от знаменития майстор Колю Фичето.
Пеню Атанасов отначало помислил, че става дума за строеж в село Шипка. Когато тръгват да катерят върха, към който нямало никакви пътища и придвижването било невероятно изпитание, младият камедолец се разколебал.
„И аха да се откажа… Добре, но заедно с нас катери върха един старец, дългата му брада съм запомнил. Касиерът на комитета по строителството, бивш опълченец. Води ме той на Орлово гнездо, намери едно окопче, па като се хвърли земята да целува и плаче: “Младо майсторче, ей тука два пъти са ме ранявали, що хора загинаха. Моля те, веднъж да го видя вдигнат тоз паметник, пък да ме прибере земята”. Уплаших се от себе си, право ти казвам. Хората тук за свободата гинели, а аз на един вятър да се дам. Подписах договора“, споделя Пеню Атанасов-Бомбето.
След тази случка той се амбицира, наема за работата жилави балканджии от Габровско, Дряновско и село Шипка, които познават района, а и по-лесно издържат на суровите условия. Работата продължила повече от три години. С волове и мулета извозили тонове строителни материали, но се справили. Издигнали здрав и внушителен паметник, който да напомня за подвига на хилядите български опълченци и руски войници.
„Височината на монумента е 31,5 метра, а бронзовият лъв е висок 4 метра, дълъг двойно повече и тези изумителните 12 тона. Именно с лъва е свързан един от най-любопитните факти за Паметника на свободата. Първоначално е трябвало да бъде на върха на зданието и да е обърнат на север. Румънската държава обаче отчела това като провокация и протестирала. Същото направили след това и Гърция, Турция и Сърбия. След толкова въртене, в крайна сметка символът на България бил свален по-ниско и обърнат на изток, към Черно море. Бързо тръгнали шегите, че това станало възможно, защото рибите в морето няма как да се оплачат“, споделят историци.
Името и делото на Пеню Атанасов-Бомбето завинаги влизат в историята. В началото на миналата година за строителя на Паметника на свободата бе издадена книга с дарителския принос на кметското ръководство и Общинския съвет в Търговище. Автор е Стоян Ангелов – учител, краевед, общественик, публицист, журналист и писател, кореспондент на 34 издания у нас и в чужбина.
Архивът му съдържа статии, фейлетони, легенди и есета. Част от очерците му за Пеньо Атанасов – Бомбето, излизат обособени в отделен том. Първоначалният тираж на книгата „Той е строил Шипченския паметник” е 100 броя.