ВодещиЛица

Христо Тоцев-повелителят на камъка

Младият мъж, който е от малцината майстори, владеещи тънкостите на сухата каменна зидария, прави обучения в дряновското село Керека

Христо Тоцев владее тънкостите на сухата каменна зидария, която е сред изчезващите занаяти в България. Младият мъж е сред малцината майстори, които умеят да вдигат градежи от камък без свързващ материал между тях. За да не се загуби древното познание, той и приятелката му Стефания са амбицирани то да бъде предадено на повече хора. Заради това организират обучения по суха каменна зидария в дряновското село Керека.
Изкусният занаятчия е родом от Габрово, завършил е „История“ във Великотърновския университет, а след това и магистратура „Културно-историческо наследство“. Още по време на следването, пламнала любовта му към българското Възраждане. „Старопрестолният град, където учих и родният ми край също допринесоха за тази любов. Преди години имах възможност да се запозная с много добри стари майстори и реставратори във Велико Търново. Работих с тях и те ми дадоха основните познания как се реставрират стари къщи и как може да се използва камъка. Научих и много други строителни техники“, разказва Христо Тоцев.
Когато се почувствал достатъчно добре подготвен, започнал да работи самостоятелно. Класическият тип каменна зидария със спойка не му била толкова интересна. Затова решил да усвои стария начин на зидане и редене на камък без използване на свързващ материал.
„Така започна моето приключение със сухата каменна зидария“. При този начин на градеж подреждането и заключването на камъка е от изключителна важност. От това зависи здравината му. Ако техниката е изпълнена правилно, една такава зидария може да просъществува над 100 години. Заради това е важно да се спазват точни правила при изграждането на даден обект“, подчертава Христо Тоцев.
Христо е категоричен, че майсторът не трябва да се отклонява от основните принципи, които гарантират здравината на зида. Редовете трябва да са хоризонтални, ако камъкът го позволява, за да може гравитацията да натиска зида. Триенето между камъните трябва да бъде голямо, за да бъдат те заключени здраво един към друг. Съществуват много особености в реденето на камък без спойка и за тяхното усвояване са нужни години практика и усъвършенстване.
„Това е трудоемка дейност. Човек трябва да е издръжлив на физическо натоварване, но и да е психически устойчив. Майсторът трябва да е концентриран, да е отдаден на това, което прави и непрекъснато да бъде мотивиран“, споделя Тоцев.
По думите му сухата каменна зидария се прилага най-вече в дворното пространство, при обособяване на площи, при изграждане на подпорни стени, които са важна част от терасирането, цветни лехи, градински елементи, стъпала, свободностоящи зидове за ограждане на имоти и др.
„Носещи конструкции за къщи не е удачно да се правят от камъни без спойка“, казва сръчният майстор.
Като пример посочва, че всички възрожденски къщи в България не са от суха зидария, а между камъните има материал макар и от земя. Градежът на къща от камъни без свързващ материал може да стане здрав, но не е практичен за зимата, защото е само от камък и въздух и не притежава изолационни свойства.
„В някои западни страни си позволяват демонстрации как могат да бъдат направени жилища по този начин, но не е тенденция“, изтъква Тоцев.
Опитният майстор допълва, че когато теренът е сложен и работата изисква изключително внимание и концентрация, градежът става изключително интересен.
„За практикуването на тази дейност освен, че са нужни широки познания, но тя развива различни умения като творчество, фантазия, находчивост, изобретателност“, категоричен е майсторът.
На въпрос дали подбира камъните и по цвят, Христо Тоцев признава, че много харесва преливането на различни цветове в градежите.
„Когато камъкът е еднотипен, ми е малко скучно. Заради това се опитвам да влагам поне два вида камък с различни нюанси. Често използвам камък от стари постройки, който има мъх по него и с времето е променил цвета си. Опитвам се да вграждам камъни с червени оттенъци, които са рядко срещани. Освен здравината на градежа, е важен и визуалния ефект“, коментира още Тоцев.
Специалистът е търсен и за възстановяване на стари градежи.
„Проблемът е, че старите зидове са в лошо състояние. Трудно може да се развали отделна част от зидарията и след това да се възстанови. Много често се налага да се развали целия градеж и да се направи нов. Хубавото при сухия градеж е, че камъкът, който го има, може да се използва отново“, посочва Христо Тоцев.
Майсторът доверява, че тези градежи понякога се събарят лесно камък по камък, но има случаи, при които са толкова плътни и здрави, че се прибягва до използването на техника.
„Прави впечатление, че много от зидовете в България не са поддържани, има сраснали дървета в тях“, изтъква Христо.
Той съветва, че трябва на всеки 5 години да се прави оглед на градежите, за да се установи дали няма разместени камъни. Предимството на този вид градеж е, че зидът се намества, поема вибрации. Важно е дървета, храсти и други растения да не са в близост и да са на разстояние от поне метър.
„Работя самичък или с двама-трима помощници и не мога да съм много бърз. Случва се да отказвам поръчки, защото нямам физическата възможност да ги изпълня“, казва Христо.
Тоцев е добил квалификация за майсторство в Англия. Положил е изпити пред Асоциацията по суха каменна зидария на Обединеното кралство като е достигнал до трето ниво на майсторство. Пандемията обаче забавила възможността да се яви на последния изпит. Амбициран е да защити и най-високото четвърто ниво на квалификация, която е гаранция за върховно майсторско умение.
„С приятелката ми Стефания и нашият син Калоян сме се захванали много сериозно да съхраним занаята в България. Станахме свидетели на опита на други държави, които работят усилено, за да запазят тези знания и умения, които са много ценни. В Европа осем държави са признати от ЮНЕСКО като носители на нематериалното културно наследство-суха каменна зидария. Това са Франция, Италия, Швейцария, Хърватия, Малта, Гърция, Испания, а скоро се включи и Ирландия, която има също богато наследство. Великобритания не е сред тези държави, но англичаните работят глобално с цял свят“, информира Христо Тоцев.
След като Христо не успява да поеме всички поръчки, двамата решили, вместо да отказват на клиентите, да предадат основните техники на сухата каменна зидария на любители, който биха могли да се справят сами, ако им предстои изграждане или възстановяване за каменен зид с ниска височина или просто проявяват интерес към занаята.
В момента Христо Тоцев реставрира наследствената си къща по майчина линия в дряновското село Керека.
„Селото е много китно и е близко до Габрово, Дряново, Велико Търново. Отнема ни 20 минути, за да се придвижим от града до Керека. Много обичам това място, където съм израснал като дете. Напоследък селото се разраства и много хора се заселват трайно. Провеждам обученията в Керека, защото там се чувствам спокоен и в свои води.“
Те обаче преминават през няколко етапа. Когато курсистите усвоят първият, като следващи нива ще можем да правим различни неща за селото като например да възстановим развален зид и той да бъде съхранен и занапред“, обяснява Тоцев.
Христо и Стефания били изключително приятно изненадани от позитивното отношение на хората към занаята, от голямото им желание да го опознаят. Запалените по тази дейност виждат, че това не е просто редене на камък, а е набор от солидни познания, проява на творчество и креативност. Освен това с тази дейност те се разтоварват от ежедневния стрес и напрежение.
Мераклиите да правят каменни зидарии са от хора с различни професии-адвокати, счетоводители, хора, които са близо до камъка- архитекти, инженери. От занаята се интересуват упражняващи обществено-полезни дейности като полицаи, пожарникари, лекари, IT специалисти, има и приключенци.
„Всеки един от тях споделя, че заниманието е екзотика, че му е интересно, а и полезно. Така работим и се забавляваме заедно. Любопитен факт е, че голяма част от ентусиастите са жени. Прави впечатление, че когато дамите са повече, зидът придобива по- красив вид. Мъжете градят бързо и здраво, а жените изработват по-бавно, но с повече финес и естетика. В световен мащаб сухата зидария се практикува професионално и от жени. Въпреки че е трудна професия, когато човек е овладял техниката, знае как да се справя без това да му коства травми и прекомерна умора“, разкрива Христо Тоцев.

Веселина АНГЕЛОВА
снимки-личен архив и Росина Пенчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *