Дряново е обграден с над 5 километра скални венци и се слави като българския Калимнос

януари 10, 2023януари 10, 2023 Дряново Борба БГ 0 коментара

С каменните си възвишения районът има потенциал да се развие като катерачна дестинация

Скалите около Дряновския манастир отдавна са обект на вниманието на алпинистите в България. Напоследък обаче запалени по този спорт разкриват истинския им потенциал за катерачна дестинация от световна величина.
Цанко Бангиев в книгата си „Алпийските стени в България“ описва как още през 1951 г. Дряновските скали са изследвани като интересен катерачен обект. Може би точно той организира и първите изкачвания там.
„Западно над манастира се издига отвесна варовикова стена, наричана Стражата. Тя е висока около 30 метра. По нея няма добре очертани турове и е с малки възможности за изкачвания. В отвесите на Стражата има 3 интересни пещери и 2 понора. На около 20 – 30 метра височина от реката – в отвесите на Стражата, е пещерата Полички, в която са намерени следи от предисторически човек. По-нагоре край тясната пътечка, която води по платовидното било на Стражата за град Габрово, се намира хубава пещера, из широкия вход на която във вид на карстов извор изтича река Андък. Над нея. малко по-високо, се намира друга пещера с нисък вход. Вътрешността й е огромен лабиринт.
Източно от манастира над железопътната линия се издигат хубавите варовикови отвеси на Момини скали. Те са най-удобните тренировъчни катерачни обекти около манастира.
Първите проучвания на тези катерачни обекти бяха направени на 17, 18 и 19 ноември 1951 г. от курсистите, следващи катерачния курс за начинаещи, организиран от Градския комитет за физкултура и спорт в град Търново, под ръководството ми и това на инструктора Григор Григоров.
Висок тридесетметров ръб, който в лицевата си част е широка 5-6-метрова плоча, разполовява Момини скали на две части. Дясната, която е успоредна на железопътната линия, от ръба към железопътния тунел над Дряновската река постепенно се снишава, а лявата, която е перпендикулярна на дясната, е по-къса и постепенно се слива с височината на платото“, разказва Цанко Багиев.
Авторът е описал подробно няколко маршрута.
„От настояща гледна точка скалите представляват интерес предимно като обект за спортно катерене. Става въпрос за скални вериги с обща дължина от няколко километра. Веригите са разположени под различен ъгъл и с различно изложение спрямо слънцето. Това означава, че по всяко време през светлата част на денонощието има скални масиви на сянка – това е главното условие за посещение през лятото, а и останалите годишни сезони.За съжаление, или за радост на откривателите, все още има малко прокарени маршрути за катерене“, споделя специалистът в тази област Николай Петков.
На публикувани от него снимки, той показва основните райони, които са подходящи за катерене.
В средата на този план е водосливът на Дряновска река -дясната река и каньон и река Андъка-лявата река и каньон, началото на която е голям карстов извор. На север те продължават като Дряновска река към Дряново. При водослива е и самия Дряновски манастир, а няколко стотин метра на север от него – хубавият къмпинг „Стринава“. Западният пояс започва от каньона на р. Андъка и се простира на север почти до малкия отделен квартал на Дряново Цинга. Това е скален венец, висок между 80 и 40 м, в протежение на километър и половина по права линия и над два километра с нагъването“, подчертава Николай Петков.
По думите му под венеца минава главния път между Дряново и Габрово, където се очертава голяма надвесена открита пещерна структура, пътят навлиза в тунел под венеца.
„Там венецът леко си сменя посоката. Наляво се виждат т.н. Поличките, с отворите на няколко пещери. Надясно пък се губи в далечината, като навсякъде изглежда подходящ за катерене“, твърди Петков.
Той е обследвал и Централния пояс, известен като Боруна.
„Този скален полуостров оформя вътрешната част на водослива на двете реки. Най-високата му, централна част, като нос на огромен кораб е акостирал точно над сцената в района на манастирския комплекс. По отвесите на Боруна, главно по западната, гледаща на север-северозапад част, са трасирани старите алпийски маршрути. През таваните в централната част минава тур „Веждите“. Част от маршрутите са преекипирани с лепени клинове – от членовете на търновския алпийски клуб „Царевец“ по проект на БФКА.В най-левия южен край, непосредствено над Дряновска река, се извисява т.нар. сектор „Под стълбата“. Общата дължина на скалния венец на Боруна е около 600 м., скалата е сравнително висока и предполага добри възможности за „алпийски“ маршрути“, изтъква Николай Петков.
Той разяснява още, че Източният пояс или Момини скали оформя западните склонове на платото Стринава, по дясното източно течение на Дряновска река. Скалният венец е висок между 60 и 30 м и е дълъг около километър.
„Интерес за катерене, както е установил и Цанко Бангиев, са скалите на север от тунела на железопътната линия, с обща дължина около 600 м. Скалата изглежда много хубава, има разнообразни форми, включително „черва“ и открити пещерни структури. Тук за сега, освен описаните турове на Ц.Бангиев, има един сектор за катерене, наречен „Мона Лиза“. Южният пояс оформя югозападните склонове на платото Стринава, по дясното течение на Дряновска река. Скалният венец е висок между 40 и 20 метра и е дълъг около километър. На практика може да се разглежда като продължение на предния венец, но зад тунела, по посока на с. Царева ливада. Скалните възвишения достигат почти до селото“, уточнява Петков.
Той допълва, че ако човек се разходи из района, дори и само с кола – тук и там изникват още скални венци. Като тези над село Скалско. Селото е на 8 км от разклона за Дряново и Дряновския манастир. Много скали има и около близкото село Янтра, което е разположено на река Янтра, на пътя между Севлиево и с. Скалско и Дряново.
Скалите в този район са с дъгообразна форма. Вижда се и един масив чист север и закътан в долина.
„Със своите над 5 км скални венци, подходящи за катерене, както и с още потенциал в околностите, районът на Дряново и Дряновския манастир чака своите откриватели на маршрути. Това означава много труд и средства за материали, път и преживяване. Надяваме се че местните общински власти биха подпомогнали развитието на района като голяма и желана катерачна дестинация – такава каквато е и в момента, с изградена инфраструктура – но само туристическа“, апелира Николай Петков.