Бележитият просветител и борец за църковна независимост Максим Райкович е най-крупният дарител на Дряново

Видният българин оставя завещание, чрез което разпределя парите си за българските училища в Лясковец, Дряново, Търново и Галац

Бележитият просветител и борец за църковна независимост Максим Райкович е най-крупният дарител за образованието в Дряново. На 13 януари 1873 г. той прави завещание, с което в полза на просветата предоставя солидни средства. От тях 500 австрийски жълтици са за издръжката на мъжко и девическо училище в родния му град. Това споделят от Историческия музей в Дряново.
На 25 май 1858 г. Максим Райкович е награден със златен кръст за храброст и медал от руския император. При обявяване на Кримската война през 1853 г. той се записва като доброволец в руската армия и участва в сраженията с турците при Севастопол. Бил е свещеник на българските „волентири“-около 4000 души, а след това и в руска военна болница. Заради участието му във войната, на 25 май 1858 г. руският император го награждава със златен кръст за храброст и медал. Така до края на дните си Максим Райкович остава под руско поданство и покровителство, което му помага в неговото народополезно и родолюбиво дело.
„На 1 юли 1898 г. приключват строителните дейности по новата училищна сграда в Дряново, създадена със средствата за просвета, които Максим Райкович дарява на родния си град. Сградата е предадена на 7-членна приемателна комисия, която след оглед позволява нейното ползване. От следващата учебна година в нея започват да се провеждат занятия, след като Общината тегли заем от 10 000 лв., с които закупува пособия, нагледни материали и мебели за обзавеждането ѝ“, разкриват музейните уредници.
Те допълват, че на 9 септември 1858 г. с писмо № 9301 Министерството на просвещението уведомява Максим Райкович, че отвореното от него и под негово директорство българско училище в Галац се признава и може да продължи и занапред дейността си.
Животът и делото на видния българин са достойни за преклонение. Светското име на Максим Райкович е Минчо Крински. Още от малък бъдещият духовен водач се проявява като ученолюбиво дете, учейки първоначално в килийното училище на Дряновския манастир „Св. Арахангел“. Когато баща му се опитва да го спре от училище, избягва от него и се установява в Лясковец, където става чирак в бакалски дюкян и продължава образованието си в Преображенския манастир. Впоследствие се подстригва за монах и е ръкоположен за свещеник под името Максим.
През 1832 г. лясковският чорбаджия Илия Цанев поканва младия духовник за учител в Лясковец. Заможният лясковчанин успява да намери славянски църковни книги, по които отец Максим да преподава на учениците си. Той настанява Райкович и да пее на славянски език в местната църква „Св. Никола“.
Свещеникът от Дряново започва да учи лясковските деца на българско четмо и писмо, първоначално в наета за целта частна къща, а след 1833 г. – в специално построена килия в храма. За една година учение при него малчуганите научавали наизуст целия буквар, който бил специално доставен от самия Макским Райкович. През зимния сезон учениците в школото на дряновския монах, достигали до 90, а през лятото намалявали на 15-20 деца. В училището идват да учат и момчета и от съседна Горна Оряховица.
Духовникът учи децата, освен на четмо и писмо, и на църковно пеене. По-способните и талантливите той насочва да продължат образованието си при прочутия по това време свищовски даскал Христаки Павлович.
Под вещото ръководство и мъдрите наставления на Максим Райкович са обучени голям брой ученици. Впоследствие редица от тях стават видни наши учители и книжовници.
В началото на 40-те години на XIX век дряновският свещеник става игумен на Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“, където често дава подслон на своя приятел и съратник Неофит Бозвели.
Първо като учител, а след това и като игумен Максим Райкович повежда яростна борба срещу всичко гръцко – език, книги, богослужение, а също и срещу гнета на гръцките владици и духовници. Заради тези негови изяви той е наклеветен от гърците пред турските власти, като е представен за бунтовник. В резултат на това срещу него започва преследване от страна на местните власти.
Първоначално Райкович се укрива в Лясковец, а след това чрез доверени нему хора успява да избяга в Сърбия, откъдето след това се прехвърля във Влашко. Там той развива активна просветна дейност и се изявява като духовен наставник на българите в румънските градове Браила и Галац, като в последния град свещеникът успява да сплоти нашата колония, събирайки от нея средства за български православен храм. След това дряновец успява да построи с тях наша православна църква.
Отец Максим Райкович умира в Галац на 25 февруари 1874 г., без да дочака освобождението на България от турско робство. Той оставя завещание, чрез което разпределя парите си за българските училища в Лясковец, Дряново, Търново и Галац. Най-голям е фондът, определен от него за Лясковец, където видният просветител пребивава най-дълго време. Сумата възлиза на 11 500 гроша и е твърде мащабна за времето си.

Веселина АНГЕЛОВА