ВодещиГорещиКултура

​​​​​Ценни ръкоделия и турски фес обогатиха фондовете на Историческия музей в Дряново

Старинните вещи са дарени на културната институция от Тотка Станева

Историческият музей в Дряново получи ново дарение, което е от единадесет предмета. Това са ръкоделия – плетени на една кука и бродирани на ленена панама, три ризи от кенарено платно, престилка от домашно тъкан плат, елече – част от народна носия. Най-интересната част от дарението е турски фес, какъвто предмет досега във фонда на музея не е имало.
Предметите са битували в семейството на Тотка Станева от град Дряново и са в отлично състояние. Това съобщава Юлия Дабкова, уредник в културната институция.
„Плетивата на една кука са две лица за декоративни възглавнички с различна плетка. Зашиват се върху едноцветна калъфка за възглавница и така изпъква тяхната красота. Едно мильо, съставено от множество малки елементи, съединени и наплетени с ветрилообразни мотиви. Дантелата от дарението, също плетена на една кука, се е използвала за декоративна украса на различни видове постелки.
Бродериите на ленена панама са покривка за маса и каре с еднаква шевица. На масата се е постилала покривката, а върху нея се поставяло карето, за да допълни красотата, създадена от домакинята. Друго каре на панама е с избродирани фолклорни мотиви“, обяснява Юлия Дабкова.
Тя допълва, че кенарените ризи са две женски и една мъжка, шити по традиционен образец – преден и заден стан със странични клинове за разширяване. Под мишниците се зашива ромбоидно парче наречено жабка. Престилката от домашно тъкан вълнен плат е декорирана с флорална шевица и наплетена на една кука, а черното елече от народна носия е нашито с пайети, мъниста и гайтани.
Дарението ще попълни фонда на музея и ще внесе още яснота за бита на дряновката в миналото.
Най-интересната част от дарението, което Тотка Станева е направила на Историческия музей в Дряново е един турски фес.
„Фесът е бил собственост на нейния дядо – Станю Генев Яларски от село Малко Яларе (днес с. Славейково). Той е бил земеделец и кираджия. Роден е в 1896 година и умира на 92 години. Фесът е запазен и е в добро състояние. Изработен е от висококачествен червен вълнен плат, има форма на пресечен конус и е с пискюл от черна памучна прежда. От вътрешната страна е с хастар от светлосин памучен плат и личи печатът на производителя. Интересно е, че между хастара и външната вълнена част има втори хастар, който е изработен от много фино изплетена слама. Този сламеник служи за изолация срещу външната температура, защото се е носил целогодишно, и в същото време крепи феса изправен. Дълго след Освобождението българското мъжко население по селата е носило фесове, като вид мъжка шапка“, разкрива Юлия Дабкова.
Тя разказва история, в която се разказва за качеството на турските фесове и габровския индустриалец Христо Райков.
„През 1925 година Христо Райков научава, че в Турция реформаторът Кемал Ататюрк е забранил носенето на фесове. Той веднага заминава за Турция, създава огромна мрежа от изкупвачи, склададжии и превозвачи за изкупуване на безценица на вълнените фесове. Вагони с милиони турски фесове потеглят към фабриките в Габрово, Сливен и София за преработка и получаване на качествена вълна……“
Фесът, пазен дълго време в семейството на Тотка Станева, вече е част от фонда на Исторически музей – Дряново“, изтъква Юлия Дабкова.

Веселина АНГЕЛОВА
снимки-Исторически музей-Дряново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *