Филолог живее в Дряновския Балкан и реставрира вековни къщи във Велико Търново

Огнян Георгиев е радетел за спасяване на старинните сгради, а инициативата му във Фейсбук е привлякла над 13 000 души

 

Филологът Огнян Георгиев живее в Дряновския Балкан и реставрира вековни къщи във Велико Търново. Находчивият мъж майстори всичко с двете си ръце, а стилът на жилищата е самобитен и уникален.

Преди 18 години със съпругата си купили къща в махала Дурча до село Радовци край Дряново. В селото тогава имало само двама възрастни жители. Първоначално ползвали имота като вила, защото двамата съпрузи са от Бургас, имали ресторант в Китен и трябвало да работят през активния сезон от май до октомври. Преди 7 години обаче продали заведението и трайно заживели сред китната планинска природа.

„Парите, които получихме от продажбата, ги инвестирахме в стари къщи във Велико Търново. Със съпругата ми Величка сме завършили българска филология във Великотърновския университет. Страстта ми обаче е възрожденската и рустикална архитектура. Посветил съм се на над 100-годишни сгради, паметници на културата, които реставрирам и превръщам в къщи за гости“, разкрива Огнян Георгиев.

С тази дейност се захванал преди 20 години. През 1999 г. се върнал в Китен, където е израснал, и купил стара хижа. После я преобразил в ресторант във възрожденски стил.

„Идваха хора и ми казваха: „Ние тези сгради ги събаряме, защото са малки и стари, а ти все едно времето назад искаш да върнеш“. Понякога не вярвах, че ще успеем да се справим, бях ангажирал цялата фамилия в този проект. Аз от това разбирам – от строителство на стари дървени къщи без бетон. И ресторантът стана. Когато сградата беше готова, стъкнах двора като райска градина. Звучеше музика от грамофон, а клиентите ми казваха: „Намали музиката, искаме да слушаме и да се наслаждаваме на песните на птиците и на щурците“, споделя Огнян Георгиев.

Признава, че в момента реновира три къщи едновременно в старата столица.

„Всичко сам си правя – дървени елементи, каменни облицовки, ВиК инсталации. Влагам много фантазия, но ми отнема много време. Обичам детайлите. Целта ми е да възстановя къщите във вид, който да е атрактивен за туристи, които търсят автентичната атмосфера и ценят природните материали“, категоричен е Георгиев.

Споделя, че наблюденията му са, че във Велико Търново масово се стягат стари къщи, като се спазват изискванията за външната архитектура, а интериорът е предимно в модерен съвременен стил – с ламинат, гранитогрес, теракота, гипсокартон и др.

„Всичките ми къщи са от дърво и камък. Стремежът ми е жилището и отвън, и вътре да е самобитно и интересно, да е запазен възрожденският дух. На над 250 години например е дървото по стените на къщите. Патината по него е естествена и придава допълнителен уют в помещението. За разнообразие поставям и акценти. На едно място съм налепил пясък, миди, камъчета, на друго място има имплантирани доста по-масивни камъни. Използвам и старинни предмети от бита и природата – копани, хралупа и т.н.“, споделя реставраторът. .

Казва, че лесно се снабдява с природни материали.

„Има хора, които събарят стари постройки и продават греди, камъни от зидарията, плочи, тухлички от джамали и др.“, обяснява Огнян Георгиев.

В къщите, които реставрира, изгражда камини и отоплението е задължително на дърва. Живият огън, цепениците са част от цялата обстановка.

Самобитният майстор показва снимки на обзавеждането на жилищата, а камините са истинско произведение на изкуството – с прозорчета, светлини, каменни полици с медни предмети върху тях. Отоплителните съоръжения са снабдени с въздуховоди, каминен вентилатор, които разпределят топлия въздух в стаите. Таваните са от дърво, украсени с резба. На една от стаите таванът пък е облицован със стари вестници, но те така са подредени, че да могат да се четат.

„С жена ми сме накупили стари метални легла, някои дори са с печат от 1909 г. Имаме скринове, шкафове, маси, столове от масивно дърво, които стоят на склад и чакат да влязат в употреба, след като реставрирам къщите“, казва Огнян Георгиев.

Той обаче споделя с горчивина, че общинската и държавната управа не стимулират креативността и възстановяването на древните сгради. „Дори находчивите хора, които искат да създадат нещо интересно и различно, умишлено ги мачкат. Лично аз имах сериозни проблеми, като ми предизвикаха пълна данъчна ревизия, която продължи 6 месеца. Приключи с констатации, че няма нарушения, защото доказахме, че къщите са купени след продажба на имот на морето, но това ми струваше много нерви и време“, разказва Георгиев.

Създал група във Фейсбук, която нарекъл „Да спасим старите къщи в Балкана“. За година и половина инициативата привлякла над 13 000 души от цялата страна. Замисълът е съмишлениците да помогнат да се направи комуникация между собствениците и желаещите да си купят такъв имот и да го реновират.

„Умирането на необитаема къща е изключително тъжна гледка. Само който не е чувал страховития грохот от срутването на такова жилище, само той не милее за съхраняването на тези градежи. Вече почти няма майстори, които умеят да строят по този начин“, споделя Огнян Георгиев.

Той разсъждава и върху факта, че България е осеяна с много такива стари и изоставени постройки.

„Това се дължи на алчността на наследниците. Една полурухнала къща не може да струва 50 000 – 60 000 лева. Цената й е 3000 – 5000 лева, защото тя се руши и след година като падне, вече няма да струва и стотинка, защото материалите са изгнили, а земята е запустяла и обрасла в бурени“, коментира Георгиев.

Разказва показателен случай. В сърцето на Балкана край Дряново стопанин стегнал наследствения имот и го превърнал в къща за гости, но я бил ипотекирал. След смъртта му съдия-изпълнител я обявил за продан срещу 14 000 лева. Не се явил купувач и цената паднала под 11 000 лева, но отново не се намерил клиент и тя била обречена на разруха и разграбване.

„Наскоро ми се обади мой приятел и каза, че иска да купи къща в Дряновския край. Сетих се за въпросния имот и потърсих наследниците, но като разбраха, че има кандидат-купувач, поискаха 75 000 евро. Това обаче е безбожно надута цена и тази лакомия гарантира запустяването и сриването на къщата“, възмущава се Георгиев.

Той апелира към хората, които са наследници на стари имоти, да осъзнаят, че ако определят реални цени, самите те ще вземат някаква сума, а сградата ще има нови стопани, които ще й вдъхнат живот и ще я съхранят.

Веселина АНГЕЛОВА

Снимки личен архив