ВодещиКултура

Музейният уредник Стефана Вълчева е събрала легенди в книгата си „Дряновски манастир“

Музейният уредник Стефана Вълчева е събрала интересни легенди от Дряновския край. Те са поместени в книгата и „Дряновски манастир“.

В малкото планинско селце Нейчевци, до запустялата крепост Града, живеели две сестри, чудни хубавици. Те били гиздосии, със стройни снаги и коси като от злато. Един ден през селото им минали турци-господари. Спрели да починат и съгледали момите. Много харесали красавиците и решили да ги вземат в харемите си, но скоро разбрали, че не са желани женихи. Затова мъжете решили да останат да пренощуват в селото, та дано успеят да спечелят девичата любов. Момичетата бързо съобразили, че турците са упорити, ще ги отведат с тях и ги чака тежката участ на живот с чужди хора, друговерци. И те решили, че в тъмни зори ще напуснат бащиния дом. Пременили се в най-хубавите си дрехи, пазени за венчило и се закичили с ароматни пъстри цветя. Сестрите се качили на скалите над реката. Тук сплели в обща плитка златистите си коси, прегърнали се и скочили в пропастта. Предпочели смъртта пред злощастната участ. Никой не ги видял, ни чул, само скалите станали свидетели на момината гибел и заплакали. Сълзите им бликнали в пещерите, които се образували на местата, където паднали девиците. Тази вода е свята и целебна, това твърдели столетия наред монасите и добавяли, че лекува очебол.
***
За смутното жестоко време на завоюването на българската държава разказва притчата за Пепеляна. Близо до с. Куманите имало друго село. Една вечер жителите му забелязали, че в съседната гора спрели конници. Личало им, че били знатни и заможни хора, а и на всеки от конете им имало прикрепено малко сандъче. Пътниците наклали огън, хапнали и легнали да спят, но били предпазливи, подложили под главите си сандъчетата като възглаве. Това видели селяните и помислили, че в тях пренасят злото. Заради богатството убили спящите пришълци, но когато отворили сандъчетата, намерили пръст. Едва тогава селяните разбрали, че тези хора са боляри, които бягат от обсадения Търновград и в мъката си, взели само по шепа родна пръст. Навели глави селяните, задавила ги обща мъка за поробеното отечество, разбрали грешката си и проклели себе си и селото за алчността и погубените невинни души. Запалили селото и когато станало всичко на пепел избягали, а хората от околността завинаги оставили мястото безлюдни и го нарекли Пепеляна.
***
Скръбта на българите по загубената свобода е предадена в легендата на вкаменените царе до Дряновския манастир. След разклона до манастира от главния път, между Велико Търново и Габрово, на скалите Поличките има каменни образувания, които очертават две фигури: жена с величествена осанка и мъж с корона. Дряновската легенда за странните варовикови форми разказва за цар Константин и царица Елена, които избягали тук след падането на престолнината. Спрели владетелите и от височината обгърнали с поглед опустошената българска земя, видели избития народ и взетите роби, не могли да понесат гледката и мъката и от жалост се вкаменили.

снимки- плака на Григор Пасков, от фонда на Исторически музей – Дряново, с Дряновския манастир, изглед към пещерите Поличките, 60-те години на ХХ век.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *