Изкусен кожар с дюкян на Самоводската чаршия във Велико Търново кара линейка на Спешна помощ в Дряново

декември 28, 2022декември 28, 2022 Дряново Борба БГ 0 коментара

Станимир Митев е от хората, които могат да се похвалят с различни умения. Дейният габровец е майстор сарач на Самоводската чаршия във Велико Търново, но и работи като шофьор на линейка в Спешната помощ в Дряново.
Прибрал се от гурбет в чужбина и решил, че трябва да работи, за да е полезен за семейството си и за обществото. Наел опразнения през пандемията дюкян на кожухаря в улицата на занаятите и възродил дейността. Когато не е на дежурство в Спешна помощ, 48-годишният потомствен сарач изработва кожени изделия-колани, домашни пантофи, портфейли, чанти, ръкавици, украшения.
„Израснал съм сред кожите, тъй като баща ми навремето работеше в кожарския завод „Димитър Благоев“ в Габрово. Бързах да свърши училище, за да отида в цеха, където с часове наблюдавах как се кроят портмонета, как се подлепят и шият. Оттогава е и любовта ми към кожата“, споделя 48-годишният майстор.
Той допълва, че повече от 25 години е демонстрирал уменията си в Етнографския музей на открито „Етъра“ в Габрово. Най-голямо удоволствие му доставя изработката на колани и портфейли, защото там винаги си личи ръката на майстора. С много фантазия създава шарките за тях и затова стоките му са разпознаваеми и уникални. Цените тръгват от 40 лв., като в зависимост от сложността на модела могат да стигнат и до 300 лв. Основно Станимир Митев работи с телешки кожи, но използва и агнешки и ярешки, които са габровско производство. Рядко влага в изделията си вносни суровини, защото държи на българското. Ръчно изработените изделия предлага и в свой магазин в Габрово.
„Сарашкият занаят е свързан с изработването на изделия от кожа за впрегатни животни, колани, чанти и др. Това е една от най-трудните и древни дейности. Нуждата от този майсторлък се появила, когато предците ни са решили, че конят трябва да бъде връзван на ясла и да се впряга. 90% от изделията се правят на ръка – юзди, юлари, каишки, портфейли“, споделя Митев.
Новото предизвикателство пред него е да популяризира занаята и във Велико Търново.
„Искам да видят хората как на място от парчетата кожа се получават красиви и полезни изделия. В ателието влизат и български, и чужди туристи. Интерес проявяват много румънски гости“, разкрива Станимир Митев.
Често в дюкяна е и 20-годишният син на Станимир – Димитър, който има голямо желание да продължи занаята на баща си и вече се пробва да крои и шие. Съпругата на кожаря-линейкаджия също не е безучастна и се включва в семейното начинание. Тя е майстор повече от 20 години и продължава работата в „Етъра“.
Станимир умело съчетава работата в дюкяна на Самоводската чаршия в старата столица с дежурствата в Спешната помощ в Дряново.
Въпреки, че Дряново е спокоен град, спешните случаи не са малко. Споделя, че по време на дежурствата най-често се сблъсква с хора, изпаднали в безпомощно състояние след употреба на наркотици и алкохол. Травматизмът в следствие на катастрофи, падания, опити за самоубийство и др.също не е рядкост.
Митев има сериозен опит, защото кара линейка от 7 години въпреки че заплащането е мизерно. Сред най-драматичните случаи, на които е присъствал е зверска катастрофа на мотоциклетист в тунел. Налагало се е да транспортира по спешност и пострадали при взривове.
„Работата е екипна и аз задължително помагам на дежурния медик и фелдшер. Изкарал съм специален курс на обучение за парамедик като съм усвоявал различни манипулации-вземане на кръв, оказване на първа помощ и др. В Дряново няма болница и заради това караме пациентите директно в Габрово“, разказва Станимир Митев.
Не крие, че е търсач на силни усещания.
„Обичам динамиката, предпочитам да съм постоянно под напрежение и да върша нещо. Спокойствие и отмора ми дава занаятчийството“, категоричен е Станимир Митев.