Доц.Ангел Гоев извайва талисмани по древни технологии и обредни ритуали

декември 23, 2022 Дряново Борба БГ 0 Comments

Етнологът, който е родом от дряновското село Царева ливада, има над 70 самостоятелни изложби на амулети

Етнологът доц.Ангел Гоев е известен изследовател, който успешно прилага научните си изследвания и знания в областта на практическата етнография. Ученият, който е родом от дряновското село Царева ливада, възстановява и изработва обредни вещи, амулети и талисмани. Изделията му са плод на задълбочени проучвания на старинните технологии и обредни процедури. Доц.Гоев, който владее тайнствата на магичните вещи, извайва талисманите, както са изработвани в древността. Резултат от тези му занимания са над 70 самостоятелни авторски изложби.
Именитият български етнограф в продължение на над 45 години се занимава с изследването на народните вярвания и представи, особено в тяхната магическа част. Винаги с огромен интерес преминават изложбите на амулети и талисмани, които той създава. Знания за направата им етнологът черпи от народните представи, предавани от поколение на поколение, както и от археологическите данни и древните писания.
„Целта на амулетите и талисманите, така наречените предмети на силата, е да прогонват злото и да носят добро. Амулетът е предимно пазител, а талисманът не само предпазва, но и носи добро във всяко едно начинание. При изготвянето на амулетите огромно значение има използваният материал – камък, кост, но най-вече дърво, в което още от дълбока древност народът влага магическо съдържание. Амулетите и талисманите се приготвят от различни видове дървесина – глог, дрян и др., от отделните техни части – от долния или горния край на короната, от стеблото или корените. Значение има мястото, на което е расло дървото – срещу изгрева или залеза, както и частта от денонощието, през която е взето клончето“, обяснява доц.Ангел Гоев.
Ето и още нещо много важно:
Изследователят подчертава, че всеки амулет се прави в единичен екземпляр. Не бива да се повтаря така, както няма двама еднакви човека. Изискванията за изготвянето на амулета за един определен човек са неговата големина, форма, от какъв материал и кога той да бъде получен. Всички тези показатели се определят чрез сложни изчисления, зависещи от естеството на конкретния човек и предназначението на амулета.
„Амулетите са два основни вида. За персонификацията на един амулет при изготвянето му са от значение данни като трите имена, дата на раждане, времето в денонощието, когато е роден човекът. Вторият вид са амулетите, които се изготвят предварително и като ничии. Тогава, както е казал народът, те трябва „да ви грабнат окото”, т.е. да ви привлекат. Иначе казано, амулетът сам си избира човека или човекът сам си избира амулета. Амулетът преминава през множество обреди – с огън, вода, билки и наричания. Едва след това той става персонален за човека, за когото е предназначен, или който си го хареса“, разкрива още доц.Гоев.
На въпрос има ли възможност при използването на амулет или талисман, който не е предназначен за конкретен човек, да се получи обратният ефект и да се отприщят някакви зли сили, доц.Гоев категорично отрича.
„Според народните представи не може, защото амулетите се правят за добро или с конкретна положителна цел. Ако не бъдат спазени стриктно народните предписания при изработката на амулета или талисмана и се направи грешка, той остава една обикновена вещ, която не оказва въздействие. Няма начин да носи негативна характеристика. Има случаи, когато амулетите се правят за конкретна цел. А когато целта е изпълнена, амулетът остава само един предмет. Има случаи, когато след като изпълни предназначението си, амулетът или талисманът по мистериозен начин изчезва“, обяснява доц.Гоев.
Проучвателят има завидна биография. Доц.Ангел Гоев е доктор по история, етнолог. Роден на 16 януари 1948 г. Дипломира се във Великотърновския университет, специалност История и специализира Етнография. През 1990 г. защитава докторантура към Етнографски институт с музей при БАН – София. От 2008 до края на 2014 година е директор на Архитектурно-етнографски комплекс “Етър”, Габрово.
Автор е на над 90 научни монографии, студии, статии и повече от 350 научно-популярни публикации в переодичния печат в областта на народните традиции, обичаи, обреди и вярвания. Редовен участник в научни форуми, конгреси, симпозиуми и конференции от национален и международен характер. През 1992–1993 година издава собствен вестник “Духовна старина” за българските народни традиции.
Той е инициатор и научен ръководител на поредицата от научни конференции на тема “Народна култура на балканджиите”, както и съставител-редактор на сборниците с материали под същото заглавие.
Номиниран от Международния биографичен център в Кембридж, Англия за справочника на най-изявени личности за 2004 г.