Майстор Колю Фичето най-тачен в Дряново и Велико Търново

Музеят на възрожденският строител в Дряново представя макети на най-впечатляващите строежи, уникален свещник-кръст дарен от Колю Фичето пазят в негов храм във Велико Търново

Прочутият Майстор Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето, е най-тачен в родния си град Дряново и във Велико Търново.
Създаването на музей „Колю Фичето“ е израз на преклонението на дряновци пред един от най-забележителните българи. 
Експозицията „Колю Фичето – живот и творчество“ е официално открита на 20 юли 1969 г. в специално построена за целта сграда – един от малкото случаи в България, когато за музей не се използва стара постройка. Избрано е място в родния град на талантливия строител с концентрация на запазени възрожденски здания, обявено за възрожденски архитектурен ансамбъл „Гилей“ – църквата „Св. Троица“, къщите Лафчиева, Перева, Мурджеева, Вапцарова и другите по ул. „Трети март“. Близо е била и къщата, където е живял Фичев. Откриването на музея и паметника, изработен от Борис Гондов, е било събитие от национален мащаб, което привлича множество известни хора, а площадът е преизпълнен, както показват архивните снимки.
„Днес музеят е сред основните забележителности в Дряново, а и в България – част е от Стоте национални туристически обекта. Голяма заслуга за това имат изключително старателните в работата си музейни дейци, които са и много мили, напук на някои стереотипни представи за работещите в българските музеи“, информира сайтът „Дестинация Дряново“.
В музейната експозиция работата на Колю Фичето е представена чрез умалени макети на най-впечатляващите негови строежи, плановете им, архивни и съвременни фотографии, които разкриват оригиналния и сегашния им вид. Представени са и характерни за периода строителни и резбарски инструменти, както и неговият пръстен-печатът. Много интересни са и таблата с цитати на известни пътешественици и учени, които са описвали с удивление сътвореното от майстор Никола.
Сред последните допълнения на експозицията са огромно родословно дърво на изкусния възрожденски майстор, снимки на негови роднини и хора, с които е работил, както и витрина с ордени и медали на негово име. Показана е и известната на малцина банкнота от 2000 лв с лика на бележития българин, пусната в обръщение през 1994 г.
Чрез богат илюстративен материал са представени детайлно най-знаковите строежи на Колю Фичето. Сред тях е храм „Св. Никола“ в Дряново.
Когато човек застане пред църквата се прехласва по удивителната дърворезба „Слънце“ – характерна за по-заможните домове през Възраждането.
„По повод 210 години от рождението на Колю Фичето през 2010 г. сградата на музея беше изцяло ремонтирана, а експозицията обновена и значително обогатена, като все още се добавят нови неща. Сред най-новите и ценни придобивки е макетът на каменния мост над река Дряновска“, споделя зам.кметът на Дряново Николай Карагьозов.
Наследник на прочутия Майстор Никола Фичев ревностно изследва историята на знаменития си род. Константин Фичев се е посветил на завидното наследство, което е получил от своите деди. Той е четири пъти пра-внук на Колю Фичето. Едно от характерните неща за рода му е това, че всички момчета носят имена „Константин“ и „Иван“. За това свидетелства и уникален златен семеен монограм от преплетени буквите  „К“ и „И“.
Фичев младши израстнал при дядо си Константин Фичев сред фамилни реликви, снимки, документи. От него наследил афинитета към музиката и историята. Преди години дядо му написал книгата за Колю Фичето- „Първомайсторът“, за да опровергае разпространени неверни твърдения за личността и делото на прочутия им родственик. В книгата са представени неизвестни на широката публика и на историците данни за легендарния български строител.
От страниците на изданието става ясно, че Колю Фичето е бил много пестелив и дълбоко вярващ християнин. В къщата си в Търново е имал специална одая /б.а.стая/, в която е съхранявал десетки чифтове цървули. Дори и износени, той не ги изхвърлял, а ги прибирал.
Сред съхранените до днес ценните документи е запазена фотография от опелото на Майстор Колю Фичето. Тя е публикувана в книгата, а дядо му е направил описание на всеки от присъстващите на траурното събитие. Великият български строител е погребан във Велико Търново.
„През 2003 г. е извършена ексхумация на гроба. Целта била антропологът проф.Йордан Йорданов да направи реконструкция на образа на прадядо ми по неговия череп. Това обаче се оказало невъзможно, защото върху саркофага при погребението на Колю Фичето била поставена много масивна каменна плоча. След изгниването на ковчега, тя пада и смазва костите, като най-увреден се оказва черепа“, споделя внука.
Друг уникален артефакт пък дава обяснение как прякорът на легендарния строител се превръща в негово фамилно име.
Това е сребърен пръстен-печат с позлата и изображение на птица. Тълкуванието е, че профилът на Уста Колю Фичето е наподобявал именно птица. Тогава се използвала думата „фтичи“. За благозвучие едната съгласна отпада и остава „фичи“.
Според родственикът на възрожденския майстор интерес представлява свещник реликва, оставен от дядо му. Служителка от музея в Троян му се обадила и му показала страница от книга за ковано желязо от 60-те години на миналия век. Там пишело за свещник във формата на кръст, който се намира в църквата „Св.Св.Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“ във Велико Търново. Твърденията били, че свещникът-кръст е дарен от Колю Фичето на храма, след като го построява. Майсторът дори се е подписал върху предмета като е посочил и годината на изработката.
Правнукът итишъл на място и още щом прекрачил прага на храма, първото нещо, което съзрял като силует бил този свещник. На едното рамо на кръста е изписано „Колю“, а на другото „Фичи“ и годината 1861-ва. Има предположение, че свещникът е дело на Колю Фичето, защото се знае, че той се е занимавал с каменна и метална пластика.
От историческите справки става ясно, че легендарният майстор Никола Фичев е роден в Дряново през 1800 г. Умира в Търново през 1881 г. По турските официални книги се е именувал като Фичоолу ефенди. В църквата „Св. Тройца“ до Търново се е подписал през 1847 г. като „Никола Иванович от село Дряново“.
Среден на ръст, сини очи, руса коса. Физически много здрав. Когато е строял моста при Бяла често е ходел до Търново пеш или на кон.
Тригодишен остава сирак, без баща. На десет години майка му го дава да учи занаят при дряновските майстори-зидари. Работил е с майстори от Корча от Албания, както и в Цариград. При брациговски майстори и италиански работници се научил да прави мостове и часовникови кули.
Работил е самостоятелно от 1835 г. до Освобождението. Строил е джамии, изградил е 4 моста, къщи, магазии, магазини, фабрики, 12 църкви.
Последната вдигната от него църква е „Св.Св. Константин и Елена“ с две уникални въртящи се колони. Градена е през 1872-1873 година.Струвала е 300 хиляди гроша, събрани от дарения. Осветена е на 7 октомври 1873 г. от търновския владика Иларион Макариополски. Там е погребан митрополит Панарет Рашев.
Църква „Рождество Богородично“ в Търново пък е зпочната през 1842 и завършена през 1844 г. Разрушена е, заедно с камбанарията от земетресението на 1 юли 1913 г. Струвала е 500 хиляди гроша. Построил е кула-камбанария в Плаковския манастир „Св. Илия“ през 1856 г.При пожар през 1947 г. изгаря целия манастир, но кулата остава незасегната. През 1858 г. изгражда колонаден хан на Хаджи Николай Минчев в Търново, известен като хан на Хаджи Николи на Самоводската чаршия.
Негово творение е осмостранна чешма в двора на Соколския манастир. Построена е по времето на Митхад паша през 1865 г, както и Съборната църква „Св. Тройца“ в Свищов.
Колю Фичето издига каменен мост на р. Росица до Севлиево – 1857-58 г. Дълъг е 110 м и е със 7 арки. Издържал на големите наводнения през 1859, 1897 и 1939 г. Негови са мостовете над река Осъм в Ловеч и над р. Янтра при Бяла. Бродът е построен по поръчка на Митхад паша за 700 хилиляди гроша. След завършването на съоръжението пашата го наградил с 50 хиляди гроша.
Във Велико Търново Уста Колю Фичето е провъзгласен за майстор. Днес един от най-големите жилищни комплекси в старата столица носи името му.
Според изследователи на делото на Майстор Колю Фичето, създаденото от него е изключителна ценност и трябва да има държавна политика за съхранението на това богатство. Пример за качествена реставрация е ханът на търговеца Хаджи Николи във Велико Търново, който бе купен и възстановен от американския предприемач Едмънд Бек. Много обекти обаче са в окаяно състояние и се рушат. Такъв пример е знаковата църква „Св.Св.Константин и Елена“ в старинната част на болярския град.

Веселина АНГЕЛОВА

снимки-Музей „Колю Фичето“ и архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *