ВодещиГорещиЛюбопитно

Колю Фичето спасил от разрушение катедралата „Света Богородица“ в Париж

Легендата разказва игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги

Майстор Колю Фичето спасил от разрушение прочутата катедрала „Света Богородица“ в Париж. Легендата за делото на възрожденския строител от Дряново разказва игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги. Духовникът споделил историята пред арх. Николай Тулешков, а след това тя е описана в блога на Илия Пехливанов, който е дългогодишен журналист, родом от дряновското село Горни Върпища.
„Събитието се случило около 1866 г. по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла. Тогава се разбрало, че известната катедрала в Париж била заплашена от корозия. Забелязали, че тя се руши и дори една от стените и започнала да се пропуква. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, но без успех. Опасността ставала все по-сериозна“, разказва отец Георги.
По думите му за тази беда научил и управителят на Русенската област Митхад паша. Като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Обърнали се към него за помощ, за да им предложи опитен архитект, който може да помогне.
„Митхад паша решил да изпрати в Париж майстор Колю Фичето, защото вече се бил убедил лично в неговите необикновени умения. Майсторът заминал без никакво бавене за френската столица. Когато Фичето пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че този скромно облечен човек е прочутият български строител. Едва, когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те разбрали кой всъщност е дошъл“, казва отец Георги.
Фичето настоял веднага да го заведат при парижката Света Богородица, за да разгледа пукнатината в стените и и се захванал с проучвания. Не след дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.
„Французите изпитали огромна благодарност към опитния български архитект и много настоявали той да остане в Париж. Нямало как да го склонят за това, защото го чакали на строежа на Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за Родината си.За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка. Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода“, допълва отец Георги.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *