ВодещиОбщество

Градът на Колю Фичето се слави с богата история, красива природа и трудолюбиви хора

ДРЯНОВО Е КИТЕН ГРАД В ЦЕНТРАЛНА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ. Разположен е сред красивите хълмове на Централен Предбалкан. Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България. В близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево. Градът е административен център на община Дряново и е с население от 7069 души.

На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река. Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място тук е Балабана – над 620 метра н. в.

Дряновската община заема площ от 272 km² и е част от Габровска област. В землището на град Дряново се намира и село Гърня, което няма собствено землище.

Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото – прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.

ДРЯНОВО СЕ СЛАВИ С БОГАТА ИСТОРИЯ. По време на османското владичество селището успява да запази българския дух, а намиращият се наблизо Дряновски манастир е сред големите пазители на българските вяра, писменост и традиции.

През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовникова кула. Тя е една от първите в България, а строителството й било наложено от развитието на града. Разрушавана е два пъти, но е напълно възстановена през 1984 г. и все още работи с оригиналния си часовников механизъм.

В ДРЯНОВО Е РОДЕН ВИДНИЯТ БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛ КОЛЮ ФИЧЕТО, а богат архив, разказващ за живота и делото му, се пази в местния музей. В експозициите делото на Колю Фичето е представено чрез умалени макети на най-впечатляващите негови строежи, планове на постройките, характерни за периода строителни инструменти, включително лично негови, както и печатът му, архивни и съвременни фотографии на построените от него обекти, които разкриват оригиналния и сегашния им вид. Впечатляващи са таблата с цитати на известни пътешественици и учени, които са описвали с удивление сътвореното от уста Никола Фичев. По повод 210-та годишнина от рождението на майстора музеят е основно ремонтиран, а изложбата непрестанно се допълва.

Дряново е вписан в Стоте национални туристически обекта на България с Дряновския манастир и пещерата „Бачо Киро“, която е първата благоустроена за туристи в България. В нея са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров, отнасяни към епохата на палеолита. Пещерата е на няколко нива с дължина от около 3 км и е една от основните забележителности в района. Множество исторически останки доказват, че градът и неговите околности са били изключително привлекателни за римляни и траки, както и за боляри или царе от Второто българско царство, които изградили голяма сграда, вероятно дворец, на платото Орлово гнездо.

Районът е известен още с екопътеката, която лъкатуши по скалите над самия манастир и разкрива невероятни гледки. Интерес представлява манастирският храм, който още пази „раните“ си от Априлското въстание, когато тук се води 9-дневна битка – четата на поп Харитон и Бачо Киро срещу хилядите османски войници. В експозицията „Археология и Възраждане“ могат да се видят предмети – монети, оръжия, керамика, книги, църковна утвар и др., открити в околните пещери и крепости, както и такива от живота на манастира като възрожденски център.

За любителите на екстремните преживявания е обособен въжен парк „Приключенският остров“.

ЖИВОТЪТ НА ДРЯНОВЦИ ОТ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК е представен в една богата и много интересна постоянна изложба в Лафчиева и Перева къщи, които са под един покрив. Построени са около 1840 г. от дряновския майстор Кольо Гайдарджията. Наричат ги Къщата без пирони, тъй като в цялостния строеж не е използван нито един пирон или желязна скоба. Този факт е достатъчно основание, за да бъде обявена за национален паметник на културата.

В емблематичната сграда се помещава етнографската експозиция „Градски бит от края на XIX и началото на XX век“, която е изключително богата и предизвиква възхищението и на специалисти етнографи, и на обикновените посетители с прекрасно изработените накити, носии с новите за тогава европейски дрехи и мебели. Това е място, където се срещат различни култури – българска, османска, европейска, а има и предмети от Англия (грамофон), Китай (комплект порцеланови чаши) и др. На приземния етаж е устроено атрактивно ретро фотоателие.

РЕЛЕФНАТА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ в двора на СУ „Максим Райкович“ е създадена през 1962 г. и изключително точно пресъздава релефа на страната ни. Толкова прецизно, че по реките да тече вода, която да се влива в моретата. Направена е от учителката по география Бонка Тихова и нейни ученици. Материалът е цимент, мащабът 1:100 000, а размерите 4.30 на 6.90 м.

Сред забележителностите на града е мостът над река Дряновска, издигнат през 1861 г. от майстор Колю Фичето, който е оцелял в оригиналния си вид до наши дни. Дълъг е 38.5 м. и е широк 5 м. Има четири свода с различна по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Колоните са с водорези и дъговидни отвори над тях за пропускане на водата при прииждане на реката. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи. До него има голям стенопис в чест на майстор Колю Фичето, изрисуван през април 2021 г., по случай 160 г. от построяването на съоръжението.

 

Веселина АНГЕЛОВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *