Градът на Колю Фичето се слави с богата история, красива природа и трудолюбиви хора

ДРЯНОВО Е КИТЕН ГРАД В ЦЕНТРАЛНА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ. Разположен е сред красивите хълмове на Централен Предбалкан. Намира се в Габровска област, на кръстопътя между Северна и Южна България. В близост до градовете Велико Търново, Трявна, Габрово и Севлиево. Градът е административен център на община Дряново и е с население от 7069 души.

На територията на общината е продължението на Микренските височини – скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река. Надморската височина варира от 180 до 640 метра. Най-високото място тук е Балабана – над 620 метра н. в.

Дряновската община заема площ от 272 km² и е част от Габровска област. В землището на град Дряново се намира и село Гърня, което няма собствено землище.

Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото – прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.

ДРЯНОВО СЕ СЛАВИ С БОГАТА ИСТОРИЯ. По време на османското владичество селището успява да запази българския дух, а намиращият се наблизо Дряновски манастир е сред големите пазители на българските вяра, писменост и традиции.

През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовникова кула. Тя е една от първите в България, а строителството й било наложено от развитието на града. Разрушавана е два пъти, но е напълно възстановена през 1984 г. и все още работи с оригиналния си часовников механизъм.

В ДРЯНОВО Е РОДЕН ВИДНИЯТ БЪЛГАРСКИ СТРОИТЕЛ КОЛЮ ФИЧЕТО, а богат архив, разказващ за живота и делото му, се пази в местния музей. В експозициите делото на Колю Фичето е представено чрез умалени макети на най-впечатляващите негови строежи, планове на постройките, характерни за периода строителни инструменти, включително лично негови, както и печатът му, архивни и съвременни фотографии на построените от него обекти, които разкриват оригиналния и сегашния им вид. Впечатляващи са таблата с цитати на известни пътешественици и учени, които са описвали с удивление сътвореното от уста Никола Фичев. По повод 210-та годишнина от рождението на майстора музеят е основно ремонтиран, а изложбата непрестанно се допълва.

Дряново е вписан в Стоте национални туристически обекта на България с Дряновския манастир и пещерата „Бачо Киро“, която е първата благоустроена за туристи в България. В нея са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров, отнасяни към епохата на палеолита. Пещерата е на няколко нива с дължина от около 3 км и е една от основните забележителности в района. Множество исторически останки доказват, че градът и неговите околности са били изключително привлекателни за римляни и траки, както и за боляри или царе от Второто българско царство, които изградили голяма сграда, вероятно дворец, на платото Орлово гнездо.

Районът е известен още с екопътеката, която лъкатуши по скалите над самия манастир и разкрива невероятни гледки. Интерес представлява манастирският храм, който още пази „раните“ си от Априлското въстание, когато тук се води 9-дневна битка – четата на поп Харитон и Бачо Киро срещу хилядите османски войници. В експозицията „Археология и Възраждане“ могат да се видят предмети – монети, оръжия, керамика, книги, църковна утвар и др., открити в околните пещери и крепости, както и такива от живота на манастира като възрожденски център.

За любителите на екстремните преживявания е обособен въжен парк „Приключенският остров“.

ЖИВОТЪТ НА ДРЯНОВЦИ ОТ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX ВЕК е представен в една богата и много интересна постоянна изложба в Лафчиева и Перева къщи, които са под един покрив. Построени са около 1840 г. от дряновския майстор Кольо Гайдарджията. Наричат ги Къщата без пирони, тъй като в цялостния строеж не е използван нито един пирон или желязна скоба. Този факт е достатъчно основание, за да бъде обявена за национален паметник на културата.

В емблематичната сграда се помещава етнографската експозиция „Градски бит от края на XIX и началото на XX век“, която е изключително богата и предизвиква възхищението и на специалисти етнографи, и на обикновените посетители с прекрасно изработените накити, носии с новите за тогава европейски дрехи и мебели. Това е място, където се срещат различни култури – българска, османска, европейска, а има и предмети от Англия (грамофон), Китай (комплект порцеланови чаши) и др. На приземния етаж е устроено атрактивно ретро фотоателие.

РЕЛЕФНАТА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ в двора на СУ „Максим Райкович“ е създадена през 1962 г. и изключително точно пресъздава релефа на страната ни. Толкова прецизно, че по реките да тече вода, която да се влива в моретата. Направена е от учителката по география Бонка Тихова и нейни ученици. Материалът е цимент, мащабът 1:100 000, а размерите 4.30 на 6.90 м.

Сред забележителностите на града е мостът над река Дряновска, издигнат през 1861 г. от майстор Колю Фичето, който е оцелял в оригиналния си вид до наши дни. Дълъг е 38.5 м. и е широк 5 м. Има четири свода с различна по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Колоните са с водорези и дъговидни отвори над тях за пропускане на водата при прииждане на реката. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи. До него има голям стенопис в чест на майстор Колю Фичето, изрисуван през април 2021 г., по случай 160 г. от построяването на съоръжението.

 

Веселина АНГЕЛОВА