Водещи експерти от България и чужбина анализират находки, открити в пещерата „Бачо Киро” в Дряново
Д-р Ценка Цанова, съръководител на проучванията: „Ясни доказателства за първоначално присъствие на Homo sapiens (разумния човек), от археологическия обект са датирани на 45 000 години“
Водещи експерти от България и чужбина анализират находки, открити в пещерата „Бачо Киро” в Дряново.
„Тази година приключваме проекта и трябваше да се проведат разкопки в пещерата, но поради ред причини не се осъществиха. Въпреки това направихме работна сесия за две седмици в Дряново и събрахме част от научния екип и студенти. На работните сесии анализираме находките, открити през миналите сезони на проучванията. Правим точни измервания, обменяме идеи, представяме резултати, подготвяме статии и постери с информация за музея и пещерата. Само с добро сътрудничество между колегите от различните изследователски области можем да постигаме такива значителни резултати, които са публикувани в толкова авторитетни списания, като Нейчър, Нейчър Еколоджи анд Еволюшън, Сайънс Адвансес и др.“, споделя д-р Ценка Цанова, съръководител на проучванията.
Вход на пещерата Бачо Киро. Разкопките са непосредствено в привходната зала, вляво. Галериите на пещерната система са с обща дължина над 3 км и тя е популярен туристически обект (сн. В. Алдеаш).
Тя допълва, че на последната работна сесия са взети и проби от различни кости за ДНК, зоомасспектрометрия и радиовъглеродно датиране.
„Всички кремъчни находки (т.е. сегменти от каменните инструменти на палеолитните хора) се разпределят и подреждат по видове каменни суровини, от които са изготвени. Сортираме ги по технологични групи и се стараем да открием сглобки между счупените сечива. Всяка находка има триизмерна локализация в пространството и принадлежи към даден геоархеологически пласт. Чрез сглобките на счупените находки или връзката между две части на един предмет може да се установи дали има нарушение на пластовете и доказваме тяхната цялост. Това се прави и чрез радиовъглеродно датиране, а също и чрез ДНК на човешките останки. Когато се установи, че две кости принадлежат на един индивид, а са открити в различни сектори, това ни дава основание да синхронизираме и останалите данни и да докажем интегралността на даден пласт. Такъв е случаят и в пласт I, където открихме останки от заселванията от Нomo sapiens“, обяснява д-р Цанова.
Стратиграфия и хронология на палеолитната секвенция- долна част. Най-долният пласт N1-К обхваща заселвания и находки от неандерталците. В следващия горен пласт N1-J се откриват находки от Хомо сапиенс, а в пласт N1-I заселванията и дейностите на Хомо сапиенс значително се увеличават. В горните пластове от G2 of 3b не се откриват следи от човешка дейност.
Автори: Н. Сираков, И. Крумов, Н. Захариев, А.-Л. Берте и Ц. Цанова.
По думите и всяка дейност при разкопаването и анализирането на находките се прави по протокол, който подлежи на усъвършенстване. Технологията на разкопките по същия начин се приспособява според дадените ситуации, които са уникални за всеки обект.
„Представете си го като една криминална сцена- намирате различни предмети и според тяхното естество и позиция трябва да свържете, какво се е случило на даденото място, в даденото време, какви каменни технологии за изработка на сечива и оръжия са били използвани, кой си е служил с тях, как се е изхранвал, как е разпалвал огън и т.н. В изследванията участват много експерти. Изискват се умение за работа в екип, точност и бързина. Обменяме опит, предаваме знанията си и придобиваме нови благодарение на международното сътрудничество с колеги от различни университети и институти от Германия, Италия, Франция, Португалия, Дания и други държави“, обяснява д-р Цанова.
Д-р Ценка Цанова ръководи проучванията и е отговорна за организацията и провеждането на разкопките, включително за предоставяне на специализирана апаратура, научен екип, координация и логистика с международни специалисти и т.н. Тя работи заедно с доц. д-р Николай Сираков, Дългогодишен археолог и ръководител на проекта и проучванията от НАИМ-БАН, отговарящ и за административните дела по експедицията.
Находки от пещера Бачо Киро, сезон 2017 г., публикувани в Археологически открития и разкопки през 2018 г. на НАИМ-БАН.
Преход Среден/Късен палеолит, Начален Късен палеолит, пл. N1-I (Homo sapiens): 1- комбинация на заострена пластина с мустиерски връх и латерално стъргало; 3- заострена лека пластина със негативи от пластинков дебитаж; 4- cтъргалка-стъргало; 6- левалуазки отломък; 8- пандантив от зъб на пещерна мечка (Ursus spelaeus); 9- кътен зъб М3 от дива коза (Capra caucasica?); 11- горен кътен зъб от див кон (Equus ferus). пл. H/I: 2- заострена пластина; 7- шайбовиден орнамент от слонова кост; пл. I/J: 10- долна челюст от бизон (Bison priscus).
Среден палеолит- мустериен, пл. К (Neanderthals): 5- левалуазко ядро.
Рисунки: Ивайло Крумов.
Снимки и палеонтологична идентификация на фауната 8-11: Росен Спасов.
„Доц. д-р Сираков и доц. д-р Свобода Сиракова (НАИМ-БАН), която бе заместник ръководител на проекта, са участвали през 70-те години на миналия век в мащабните разкопки на пещерата „Бачо Киро“, по това време ръководени от проф. Януш Козловски и проф. Болеслав Гинтер от Ягелонския Университет, Полша. Тогава те са се обучавали и са първите специалисти по палеолит в България. По онова време, са само четирима- доц. д-р Николай Сираков, доц. д-р Свобода Сиракова, проф. дин. Иван Гацов и доц. д-р Стефанка Иванова“, разкрива съръръководителката на проучванията.
Самата д-р Ценка Цанова се среща с нейните учители от палеолитната изследователска група в Нов български университет и участва в разкопки, в пещера Козарника. През 2000 г. печели стипендия чрез Френския културен институт, за втора магистратура във Франция. Проф. Жан-Жак Юблен- палеоантрополог, който бе директор на проекта от страна на Макс Планк Институт, Лайпциг е и нейн преподавател в Университета Бордо през 2001 г. Там, проф. Юблен води едни от най-интересните лекции по антропология относно контактите между неандерталците и първите модерни хора (Homo sapiens). От тогава произтича и интересът към тази тематика за Цанова, която решава, че това ще бъде перспективна тема за докторат и за бъдещи изследвания в България. Акцентът е върху каменните технологии на последните неандерталци и първите Homo sapiens. Д-р Цанова се насочва към конкретни археологически колекции, които се отнасят към прехода от среден към късен палеолит (50 000 до 35 000 пр. сега). Въпросите, които я вълнуват са защо изчезват неандерталците, кое позволява на Homo sapiens да се разпространи из целия свят, как се променят каменните технологии за изработка на инструменти и оръжия, икономиката на каменните суровини и техния добив, имало ли е съжителство между двата вида и може ли да то бъде открито и доказано с факти? Неандерталците, които са еволюирали и обитават Европа от преди 400 000 г. биват заменени от Homo sapiens, като двата вида съжителстват за няколко хиляди години и преди около 40 000 г. изчезват и последните неандерталци в Европа. Ясни доказателства за първоначално присъствие на Homo sapiens от пещерата „Бачо Киро“ са от 45 000 г., установено чрез директно датиране на човешките останки на 4 индивида. Останки от този период са намерени и в другите два обекта- пещерите Темната дупка до Карлуково и Козарника до Белоградчик.
Взимане на проби от неопределяеми костни фрагменти за определяне на животинските видове чрез масспектрометрия
Д-р Цанова подчертава, че проектът, дори и да е приключил, все още остават материали и проби от седименти, които трябва да бъдат анализирани. Всички седименти се събират, пресяват, промиват и най-дребните останки се сортират по видове- кремъци, кости, въглени, минерали, всяка малка подробност играе роля във възстановката на даден пласт.
Тя уточнява, че на работната сесия през този месец учените успели да направят първоначално сортиране на материалите и да допълнят базата данни за кремъчните артефакти. Взели проби за зоомасспектрометрия за още по-прецизни радиовъглеродни датирания на определени контексти от пласт I, извлекли още проби за ДНК за по-пълна възстановка на ДНК спиралите.
„Матея Хайдиняк, която ръководи палеогенетичното изследване заедно с тазгодишния нобелов лауреат проф. Сванте Пеебо и екип от Института за Еволюционна антропология в Лайпциг, ще представи догодина обновени данни за генетиката на Homo sapiens от пещерата „Бачо Киро“ в Дряново. Направиха се и първите 3Д сканирания на артефакти, продължи анализирането на следите от употреба върху кремъчните сечива“, информира д-р Ценка Цанова.
На въпрос има ли нови факти и разкрития, изследователката заявява, че няма право да обявява новите открития, преди те да бъдат публикувани, и това е едно от изискванията на авторитетните списания.
„Нови данни имаме от геоархеологията и микроморфологията на седиментите на най-запазените и богати на находки пластове от археологическия обект. Разбираме, че заселването не е едно, а са повече. Трябва да установим колко са, с какви интервали от прекъсване, дали има предпочитания за определени сезони на заселване. Все въпроси, които се правят след разкопките, защото в случая са невидими с просто око. Археогеложката Вера Алдеаш, която е и директор на интердисциплинарния център за Археология и човешка еволюция във Фаро (Португалия), работи върху микроморфологията на седиментите, и може да възстанови различните постседимeнтационни процеси на пластовете. Тя ни представи досегашните си изследвания, направи презентация с подробни обяснения за геоархеологията на пластовете и план за бъдеща статия. Представете си, че това е една микростратиграфия, част от пласта е изрязан под формата на тънка пластина, през която минава светлина, под микроскоп се наблюдават естеството и позицията на съставните елементи на дадения пласт. Установи се, че пласт I е свързан с интензивно заселване на Homo sapiens и е съставен и от множество дребни обгорели кости, тревни растения, микрокремъчета. Целият пласт е акумулиран вследствие на интензивни човешки дейности“, разкрива д-р Цанова.
Работна сесия през октомври 2019 г.- част от изследователския екип на българо-германския проект и други участници пред паметника на Бачо Киро в къщата за гости Платекс, в Дряново. От ляво на дясно, заден ред: Наоми Мартисиус, Матея Хайдиняк, Ивайло Крумов, Свобода Сиракова, Десислава Филчева и Виолет Фиш, Елка Анастасова (горe), Елена Ендарова; Преден план от ляво надясно: Владимир Лафчийски (домакин), Николай Сираков, Николай Захариев, Росен Спасов, Ценка Цанова, Педро Хорта и Сванте Пеебо (сн. Петър Петрунов).
Тя посочва още, че неандерталците са най-ранните заселници на пещерата, настанили са се директно върху голото тогава скално дъно. Археолозите са се натъкнали на следи от огнища, кости от тревопасни-диви коне, елени, гигантски елен, бизони. Открили са сечива и инструменти от локални метаморфни скали. Този неандерталски пласт е датиран между 60 000 и 50 000 г., по метода OSL (Оптично стимулирана луминесценция).
Според изследователката любопитен факт е, че има много слаб сигнал в седиментните проби от присъствие на неандерталци. Търси се обяснение и на факта, че на микро ниво в седиментите има огромно количество горели костни фрагменти, докато при големите кости са обгорелите едва 2%. Това е свързано с определена дейност, и учените се надяват да открият обяснение като усилено работят в тази насока.
Сектор Ниша 1 (ляво) и Основен сектор (дясно) по време на българо-германските проучвания в пещерата Бачо Киро през 2016г. Циментираната равна повърхност на преден план е част от пространството разкопавано при българо-полските проучвания през 1971-1975 г. към централната част на залата (сн. Н. Захариев, НБУ София).
„Интересно е как са ловували пещерни мечки, които през зимата са спели в пещерата. Какво е означавала мечката за древните обитатели и защо са правили голяма част от висулките-пендантиви от зъби от пещерна мечка? Възниква и въпроса имало ли е физическа среща между неандерталците и Homo sapiens в пещерата? Генетичните анализи сочат, че всичките 4 индивида имат неандерталски прародител до 5-6 поколения назад в родословното си дърво. Предстои ни да научим повече, тъй като и палеогенетичните изследвания също напредват“, изтъква д-р Цанова.
В заключение тя казва, че проектът е приключил и не планират повече работни сесии.
„Най-вероятно ще се завръщаме на малки работни групи, за да изследваме и завършим обработката на материалите до публикуването на монография. Преди това ще продължим да публикуваме резултати под формата на статии. Трябва да се наблегне на това, че днес разкопките са правят на малка площ, а резултатите, които извличаме, са в пъти по-значителни от тези в миналото, благодарение на развитието на молекулярната археология и другите интердисциплинарни области на изследване“, категорична е д-р Ценка Цанова.
Веселина АНГЕЛОВА
