Благодетели превърнаха църквата в Длъгня в селския бисер на Великотърновската епархия /СНИМКИ/

Оценката за храма е лично на митрополит Григорий

Напълно реставрирана и обновена, църквата „Св. великомъченик Димитрий” в дряновското с. Длъгня ще чества на Димитровден 180-годишнина от построяването й. Храмът днес е пример как със средства, желание и добра воля на дарители и благодетели той не само може да бъде възстановен, но и да обедини хората и да стане стожер на живота в селото. Ненапразно митрополит Григорий я нарича „селският бисер на Великотърновската епархия”. На тържеството, което подготвя църковното настоятелство, освен владиката са поканени и началникът на НВУ „В. Левски” бригаден генерал Иван Маламов, деца от великотърновско училище, а специално за празника ще си дойдат и доста хора от Длъгня, живеещи в чужбина. Ще присъстват и свещениците, служили в църквата през последните 20 години.

ЕДИН ОТ ТЕЗИ, КОИТО ВЗЕМАТ ПРИСЪРЦЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА В ДЛЪГНЯ, Е МЕСТНИЯТ ЖИТЕЛ И ИЗВЕСТЕН ИНЖЕНЕР КОНСТРУКТОР ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО НИКОЛАЙ НИКОЛОВ. Един от гробовете в двора на „Св. великомъченик Димитрий” е на прапрадядо му уста Върбан – дясната ръка на Колю Фичето. Там са погребани и много от неговия род. „Църквата беше невидима от дървета, храсталак и бъзак. В попската стая на килийното училище преди 1990 г. беше настанен цигански табор с магаретата и конете в двора, а под големия орех си палеха огън. Свещеникът беше починал, управа няма, а нас от църковното настоятелство още ни нямаше. Добре че майка ми се обади в митрополията и ги изгониха. Вторият етаж пък за кратко беше музей на комунистическото движение – със снимки на държавни ръководители и на партизани. Никой обаче не беше взел предвид, че в Длъгня не е имало партизани”, разказва инж. Николов.

Храмът го сполетява и друга беда, докато е скрит заради растителност от погледите. Крадци разбили прозорец и взели 200-годишни икони. По-късно част от тях са засечени от полицията в Германия и са върнати.

През 2000 година Николай Николов, чиято къща е точно срещу църквата, намира двама-трима и им плаща да разчистят. Доволни от заплащането, единият от тях за благодарност прави малката врата на храма. През 2001 г. владиката назначава отец Павел, който става първият председател на църковното настоятелство, тръгва и сериозната работа по реставрацията. На 26 октомври 2002 г. след 35 години духовно и физическо запустение енорийският храм отваря врати за богослужение.

Постепенно е направен цялостен ремонт и обновление с благословията и помощта и на митрополит Григорий. Първо инж. Николов извадил нотариален акт на църквата, килийното училище и двора заедно. Дюшемето, което било „на сол” и изгнило заради влизащата вода в зидовете, е напълно ново. „Като го вдигнахме, имаше съсели колкото котки. Допълнително дюшемето беше повдигнато от корените на ореха, проникнали в храма. Има снимка на съседа ми и черковен настоятел Тодор Джабрунов как държи корена с две ръце. Изкопахме дренаж от северната страна, за да отведем водата. Направихме дюшемето, отсякохме ореха.

ПРИ НАС СЕ ЧЕРКУВАШЕ БИВШИЯТ РЕКТОР НА ВТУ ПРОФ. ПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП, КАКТО И СТУДЕНТИ ОТ ПРАВОСЛАВНИЯ ФАКУЛТЕТ. Та този орех университетът го купи, за да има материал за скулптури. Килийното училище, и то течеше отвсякъде. Повиках група да оправи покрива, те взеха да пият и да се бият и ги изпъдих. Викнах други и спасихме конструкцията”, спомня си началото на перипетиите инж. Николов.

Направен е проект за цялостен ремонт на църквата, който е внесен за съгласуване с НИНКН. Той обаче е отхвърлен, защото наклонът на покрива на църквата не отговарял на стандартите, нищо че тя е строена преди близо 200 години. Това обаче означавало, че държавно финансиране няма да има. С благословията на владиката Епархийският съвет одобрява програмата на настоятелството за обновление, при условие че то трябва да си намери средства за строителните дейности.

НАПРАВАТА НА ПОКРИВА Е ОТДЕЛНА ИСТОРИЯ

 

„Тръгнах по приятели, по големи фирми и събрахме парици за покрива. Да, ама той е с каменни плочи, трябват специални майстори, които още тогава бяха вече дефицит. Намерихме група от Горно Дряново, Благоеврадско, много печени се оказаха. 5 момчета, ама работят като един. Всичко беше свалено до основните греди. Намерихме и плочи от Дряновско. Със сина ми пък ходихме в София да търсим в завод асфалтови мушами (поликум) – най-добрата хидроизолация, която майсторите поставиха под плочите. Сега покривът е нов и здрав”, разказва благодетелят.

Изгнилите дъски на тавана над олтара също са сменени, от друга фирма от Беляковец. Всъщност наново е направен целият таван, а този над наоса е почистен. Светят като нови оригиналните полилеи, само дето са поставени лампи. За чистенето им се погрижил пенсиониран полковник. Грейнали и позлатените розети около тях, които също от построяването на църквата. Племенникът на Николов – Марчело Ямелиев, който държи галерия на Модерния театър, пък свалил иконата на Господ Саваот, донесена от Ерусалим, която е на най-високото място на тавана. Била цялата в пепел, а Николов и сега се диви на свежите цветове, запазени векове. Стоянчо Зографа със сина си, следващ „Реставрация”, само я почистили. От „Дървообработване” й направили рамка.

Колко пари са вложени, инж. Николов не казва, важното за него е, че работата е свършена и храмът може да посреща вярващи и миряни. Казва, че никога, в нито един момент не е бил сам и много хора са помогнали с труд и средства той да върне блясъка си. Има още работа, в момента върви стенописването, но и това ще стане.

Църквата „Св. великомъченик Димитрий” е еднокорабна базилика и нартика. Тя е построена и осветена като енорийски храм на селата Длъгня, Катранджии, Гоздейка и Геня в Дряновска околия през 1842 г. През 1867 г. към нея е построено килийно училище, а през 1936 г. – камбанарията с две камбани и клепало, чрез която се приканват християните за богослужение.

Ана РАЙКОВСКА

Сн. авторката